автор: Selena

Къщата с вафлени стени, сметанови възглавници и захарен комин...
Краят на 'Биг Брадър" дойде, но гръмотевичния му успех още отеква, най-малко поради това, че до ухото ни в автобуса той със сигурност е обект на горещи дискусии. И все пак, ако кажем, че'Биг Брадър' е просто елементарно шоу в нова опаковка, бихме изпаднали в заблуда, защото освен парична пираня, то е и една голяма загадка. Аналогията в случая не е случайна - то(а може би те), също както природния симпатичен хищник, има(т) една много важна функция- тази на санитар. Пиранята е природния санитар- тя се води по кървавите нишки във водата и изяжда мъртвата или жива тъкан, попаднала във водните басейни като я усвоява. 'Биг Брадър', от своя страна, се води по сребристите нишки на любопитството докато стигне до скуката. Тя е тази разлагаща се плът, която е опасна и токсична за обществото. Тя има нужда да бъде усвоена,като в двата случая са доволни и пиранята и обитателите на водния басейн, които могат да плуват щастливо в кристалните си води. Чак до следващия ден.
Наричат 'Биг Брадър' реална телевизия, това е едно от гръмките определения за подобен вид предавания, което всъщност подсказва, че дори и при евентуално загрубяване или опошляване, или каквато и да е друга форма на антиестетика, естественото оправдание ще бъде, че животът е именно такъв. Всъщност продуцентите на предаването затварят очи за тънката разлика между реалност и уподобена реалност. Реалността е атрибут, присъщ единствено и само на живота. Животът може да бъде антропологизиран и всъщност той постоянно бива такъв, включително и в много философски концепции като тази на Шопенхауер например(животът като воля и представа). В същото време обаче обратния процес е неосъществим. Всяка форма на човешката дейност е твърде и изначално ограничена, за да бъде обявена за равностойна на живота. Самата концепция на предаването говори за няколкото стаи, които са своебразно 'вместилище' на живота- нещо, крайно невъзможно, защото живота не се съдържа в нещо, а самият той съдържа. Всеобхватен и неподлежим на опитомяване, той ще остъргва само това, което се намира изпод ноктите му и ще го подхвърля на човека, за да бъдат сътворени реалните телевизионни шоута. Дори на великия скулптор, на художника, писателя и музиканта той дава единствено трохи, които изтърсва от скута си. Вярно, тези трохи понякога се оказват пир за човечеството, но в същината си те си остават единствено и само трохи. Единствено и само ако художника е гениален, те ще дават представа за цялата пищна трапеза, за насядалите около нея сътрапезници- тленността и съзиданието, и за скритото под масата време, което изсмуква калция от костите и бърше устата си с гробищен саван.
В'Биг Брадър' се крие някакъв необясним магнетизъм. Вафлената къщичка, населявана от дванайсет човека, има безброй много поддръжници от всякаква възраст, професия и интереси. Има нещо хипнотично, нещо притегателно в концепцията на предаването, което е небяснимо. Почти.
Участниците в къщата образуват нещо като своебразен житейски колаж. Всеки е носител на някакви белези- конкретно физически или психически, за него се знае, че е избухлив, жизнерадостен или че винаги оставя капачето на пастата на мивката в своята разсеяност например. Дотук добре- така е в живота, всеки носи своята индивидуалност и тя се откроява най-вече на фона на останалите. Но дали естественото стечение на обстоятелствата би скупчило толкова различни хора на едно място, биха ли били толкова силни тези обстоятелства, че да ги свържат в тяхното различие за дълго? Именно този засилен акцент върху индивидуалността на участниците сякаш ги лишава от сложността на личността им. Сценаристите умишлено избират по-елементаризирани типажи, в които да се откроява едно точно определено качество, привличащо зрители. Участниците са изкристализирали характери, те са едноизмерни фигурки, чиито щрихи като че ли е нахвърлял Молиер. За тях се знае как биха постъпили в даден момент, на кое биха се засмели и на кое ядосали. Самият зрител започва да се изненадва приятно от своята прозорливост и да я усеща все по-блестяща със всеки изминал ден. Същите участници обаче, колкото и да са различни, имат нещо, което ги свързва и което е изключително важно за участието им. Те притежават така наречените 'психопатни' характери', което не ги причислява към категорията 'луди', а казано по един директен начин значи, че тези хора по-луд-яват когато не са в центъра на вниманието. Те са ексцентрични не толкова по рождение, колкото по убеждение, това е начина да заковат вниманието върху себе си. Такива хора се хранят от вниманието, което значи че къщата на Биг Брадър за тях наистина е от вафлени стени, захаросани столове и сметанови възглавници. А зрителят изисква от тях единствено да си подават угояващите се кутрета от време на време иззад екрана.
Шопенхауер казва: 'Животът не е хубав. Хубави са неговите отражения', те са тези, които увличат, интригуват, обнадеждават, понякога дори осмислят истинския живот, вливат в безжизненото му тяло приток на кръв. Отраженията обаче могат също така да бъдат причина за изкривяване, недовиждане и размътване на първоначалния образ, на живота. Съзерцанието като чиста форма на познание, като етическа пружина, е бдението над истинския живот. Неговите претворявания винаги ще нарушават цялостта му. Те ще са неизбежно едностранчиви, което подсказва, че наблюдението на едностранчивото води неизбежно до едностранчивост. Тихата вглъбеност, която се усеща в съзерцаващия дух, тук е заменена от едно напрегнато очакване, издебване иззад телевизионния храст. В този вид наблюдение преживяванията се заменят от съ-преживявания, а съпреживяванията не водят до знания.
'Биг Брадър' е изграден на основата на взаимоотношението наблюдател-наблюдаван, което никога не се губи. Този своебразен вид симбиоза удовлетворява и двете страни. Той не само слива пулса им, но подсказва една споделеност на насладата, че отсрещната страна съществува. Получава се едно оплождане na изначалното желание на човек да навлязе в територията, където обикновено свършва видяното и започват предположенията. Една територия на фантазното, която изкушава заради бодливата тел, която я огражда в действителния живот. Също така, сериозно количество задоволство, че зад надменния мъж или чернокосата красавица с мистериозен поглед, изведнъж се откриват същите неумолимо действащи механизми на природата.
Положителното в Биг Брадър може би е това, че той е контраатака на медиите и масовите производители на 'забавления', които населяват телевизията с безупречни и излъскани човешки образи. Тези хора с мраморни кожи и фригидни усмивки ни карат да се взираме в себе си и в другите и да виждаме бенки, гънки на умора и целулит. Започваме да мислим, че ние трябва да приличаме на хората от телевизора, а не те на нас. Отражението отново деформира истинския образ и размътва представата. Участниците в 'Биг Брадър' не са естетизирани, те не изглеждат толкова добре, а са на екрана и нас това ни радва. Кара ни да се чувстваме доволни докато броим тихо наум порите им. Вечер, преди да си легнем, поглеждаме зеленикавата бенка върху носа си в огледалото и тя ни харесва, защото да кажем 'онзи' от 'Биг Брадър' има същата на лявата буза, дори по-голяма.
'Адът,това са другите'. Затова може би човек твърде често се изкушава да застане отстрани до котела и да наблюдава на безопасно разстояние какво 'кипи' вътре. Илюзията за общуване остава, той все пак участва по някакъв начин в процеса макар че не полага усилие. От болката на другите той все пак може да усети нещо- съчувствие например. От радостта ще се появи лека усмивка. Може да ги няма силните, стихийни усещания, но ги няма и неудобството, свенливостта и несигурността в отсрещната реакция. Реалните телевизии имаха невероятен успех, защото осигуриха билети за безопасен престой в ада и даже ни помагат да забравим, че в него има котел и за нас.