Ледът във сърцето
До синьо пулсира
Сияние северно
В очите ми виждаш.
Една мисъл прелетна
Ума навестява
Да стигне безбрежието
Все не успява.
Лъчи антарктически
През тялото тичат
И душата ми шеметна
По-силно заплитат.
Мънисто от обич,
Тъй нежно и бяло
Самичко трепти
В сърцето заспало.
Снегът през прозореца
Чист и нежен - феерия,
Гледам с надежда -
Да разтопи сърцето ми...
Време е.