автор: 4ista_sylza

Обсипани с цветен дъжд поляни
разпръскват вредом своя аромат
гърдите наши сякаш с мед обляни
посрещат с радост всеки сладък прах.
Край нас дърветата унесени
трептят от нежност в своите листа
а клоните им от любов преплетени
се вият чак до горди небеса.
Понесени от тихите води
на времето от красота заспало
пламтят дърветата сами
пламтят,но никак не изгарят.