смътна акопунктура:
ръждясаха клепачите и пръстите,
а рамките на очилата се разпадат,
не чувствам вече нищичко,
а някога от ужас бих изтръпнала
пред всичкото, което казах и забравих.
сега е смътно
и след празните разходки
изчистена от тръпки е главата ми,
ръцете са прилежно обездвижени,
езикът е завързан и прибран,
а казващите работи избягвам.
добре съм вече,
вече съм добре,
краката са във вълнени чорапи,
а задникът е схванат от седене.
добре съм вече,
вече съм добре.
не исках да разказвам за смущенията
но някак си нещата изпускат се самички
оо, вече нищо не усещам, нищо,
освен изтръпване,
иглички
и парното,
и вчерашни мълчания.
сега ще моля да ме извините
(да, никога не казвам извинявам се,
защото то е работа на другите)
за липсите на обяснения,
причини
и решения,
за собствения ми лабилен мозък,
за страховете,
за непочнатите думи
и глътнатите жестове,
и дървените пози.
Понякога ще имаш черни дни.
За всички ни това е право,
А не зла участ...
Добре съм вече.
Вече съм добре.
Така грижовни и разбиращи са всички,
донякъде объркващо логични,
но казват че това дължало се
на мойто състояние...
И казват също:
Ето почини си,
живота нареди си на етажерки стройни,
по тъмните си коридори разходи се,
но незабравяй после да си ги затвориш.
Иди във парка,
кучетата брой,
дърветата прегръщай,
много дзен стани,
и дръж се мъдро,
демонстрирай си спокойствието,
загадъчно, омайно и прекрасно...
Не съм от най-омайните или прекрасните...
Загадъчна - не точно -
объркваща е думата
Или объркана.
И все пак тръгвам:
по екнещите коридори,
въртя се в кръг
вътрешни спорове,
ще ви забравя всичи със заръките,
съветите,
загриженостите и препоръките,
как да живея според вас
или как вие да живеете живота ми.
Да сега ще тръгвам, вече съм добре.
Ще може ли да ме отвържете от койката?
Ще може ли да ме отвържете от мен?
Добре съм и не давам обяснения,
ако не вярвате проблема си е ваш,
а коридорите се вият на спирали, и на кълбета и на други форми -
Ще бъде чудно пътешествие...
Първо ще се сблъскам с тях
Съвсем учтиво
Много ги обичам
Като семейство сме си някак
Лежим в една и съща лудница от три години,
Но никой не ти казва
И ей така се срастнахме,
Загубихме си краищата
И вече ми е трудно да не се сблъсквам с тях
Сиамска симбиоза.
После ще се натъкна на един от НЕГО
Като матрьошки са еднакви
А като неваляшки се поклащат и усмихват
Не са ли много сладки?
Да го обичам
Да не го обичам
Да се поклащам
Да не се поклащам
И да пелтеча нервно когато си говорим
И да се правя на мега хладнокръвна
Нали е много сладко?
Усещането ми за загуба е съвършенно илюзорно
Внушава че съм имала нещата някога
Че е реална къщата ми с двора, със котките,
С родителите, с хората които блъскат ме във рейса без да ме погледнат, със страховете, плановете, действията и бездействията,
Внушава че съм другаде сега,
А всъщност съм във същия циклаж
и обещава да е абсолютно вечен
но вече съм добре, добре съм вече,
и това, което казах е за някой даже твърде дзен.
От най-емоционалните съм,
Казаха
И обявиха го за диагноза и приимущество
За мене е объркващ фактор,
И безосновност
И отвързване от всичкото
Не са забавни вашите видeния,
Когато са съвсем наистина за мене
И даже плашат бедния ми мозък
Който пък според други липсва.
А коридорите ехтят и крият сиви ъгли
Във краищата на квадрати бели
Останалите проектират, врати, прозорци, дървени ламперии, и лампиони минувачи и витрини
тролей по стълбищата
дървета магазини и.
Да бе светът им поне мъничко осезаем
Бих повярвала във него
Да, бих.
Когато неваляшките ми обърнат гръб
Ще се направя на обидена
И нервно ще се облека
Ще тръгна в три среднощ по булевардите
Ще слушам чалги от пластмасовите клубове
Ще пия гадната робуста в закусвалня
Ще ме изгонят-защото съм съмнителна
Ще симулирам че транспорта чакам,
А щом пуснат трамваите
Ще съм щастлива изведнъж
И ще се прибера пеша
Пеейки по улиците.
И чудя се ще знаят ли патрулките
Че само преди две минути мислех
Как да разбия витрините с юмрук
Само за да видя собствената си кръв
Алармата не прави нищо по-реално
И не е интересно с камък или с чук
А може би реших да повървя пеша
От раковски до мостът чавдар
от там до лъскавия чер асфалт.
Накрая имам пристъп на здрав разум
Ръцете ми до китките се вкочаниха от нощните разходки
И от кича
Красива софия е актуалния проект
Със тухлени чешми и аполоновци от мед
И нощно осветление от мръснобял порядък
Не пишка аполонът но все пак е сладък
И въпреки това защо не пишка
На бас че дори бабите се питат
На денонощните опашки за вода
Наливащи във туби миризма на сяра
Очаква се пристигането на самия дявол.
По късно казах нещо отровено по телефона
Мислите ми са саркастични и зловонни
Не се обидих от твърдата ви вяра в реалността
Мислех че се шегуваме
Разбирате ли
Но ако казвате
Ще го приема
Светът е твърд
И осезаем
Ще взема от мъртвеца сетивата му на заем
И тогава ако падна
Ще е по-зле за мен
Защото
Земята ще е хладна и заземена
Тоест ако падна ще се разбия
И край със мене
И ако вярвам ви
Стените в които се блъскам са реални.
Макар и тъпицирани до тъпост.
Не няма вече да се блъскам
Или пък ще се блъсам само насаме
Защото за пред вас добре съм
Вече съм добре...