автор: Layla

Догонвам думите, изпуснати,
разляха се във тъмното
като тръпчиво вино -
нахални, безобразно дръзки,
провокиращи.
И зная, ще ги върнеш,
не, не същите,
а два пъти по-остри от ками,
разпарящи душата ми
с металния си дъх
на хиляди рубинени сълзи.

Да ме намразиш нямаш яростта,
да ми покажеш всичките лица
на демоните в тебе
нямаш смелост,
но имаш сили да ме погребеш
и място във сърцето свое имаш,
жигосано от кървавите устни,
когато жива бях.

И там,
на етикет гранитен над пръстта,
затиснала душата ми греховна,
прорязъл с ярост своята ръка
ще ми напишеш с кръв и за последно -
Умря,
от ножа невъздържан свой,
умря.