автор: blueeye

(моментно)
тъжно е (около мен)
няма причина - основателна,
но е тъжно...
хубава музика звучи,
бисерни ХуЛи сричам...
седя пред големия екран,
по клавиатурата щракам
(някак си по-лесно е).
отвикнала съм да пиша?!
как се държи молив?!
тъжно е...
по-лесно е, някак си
да си щракам (успокоявам се)
денят беше такъв...тъжен
леден, мразовит...
(като двореца на Снежната царица)
Слънцето усети (как го прави?!)
тъжното
и се показа...
за да стопли
мен, нас, всички -
човеци,
животинки, птички
клонки, дръвчета...всички!
усмихна се, намигна ;)
усмихнах се, намигнах ;)
някак си забравих...за тъжното,
свило сърцето ми...
стопли ме Слънцето...
дори сега...когато Луната е там...
по-малко тъжно е
(около мен)..
Слънцето е в мен,
в сърцето...топли ме
в ледените дни
и мразовити...
Топли ни, всички човеци
(и не само)
и ни кара да се усмихваме!
Нали!
Усмихнах се :)
А ти?