Повдигни се на пръсти,
заповядай на краката изморени
и по-високо скочи.
Не поглеждай надолу,
но нека широко отворени бъдат твоите очи.
Ръцете ми-разперени криле нереални,
към теб се протягат.
а ти ги пречупваш с равномерни движения -
почти идеални.
Нямаш смелост да скочиш,
все поглеждаш назад.
Тичаш подир своята опашка,
но игрите ти не ще те спасят.
Пропаст от ляво,
ограда -отзад,отпред и отдясно.
Имаш изход-
Да скочиш.
Не чуваш,не искаш,не можеш,
продължаваш да гониш опашката бясно.
Ще те наричам страх
или кон с капаци,
глупаво куче,
неразбиращо приятелски знаци.
Очите ти сини или черни,
ще наричам слепи.
Цвета им отдавна не виждам,
защото криеш ги в шепи.
Но и сбогом
не мога да кажа,
Бог
ми отреди да бъда твоя доживотна стража.