Плезя се на слънцето -
рошаво момче,
гризвам си от дългото
ледено парче
счупено от стряхата
капеща над мен
и звъни във локвата
пролетен рефрен...
Искам да отрежа
зимната коса,
да ми плъзнат лýнички
златни по носа,
да си сложа òбици,
да направя смях,
и да се разплача -
може би от страх...
Лудо и забъркано
тръгна тоя ден.
Баба Яга къщичка
спретнала е в мен.
На крака кокоши
всичко се върти -
в шепичка заровени
крия си мечти.