Един ден,
някое минало
ще ме отнесе,
в устни,
които заключват
стипчивите бездни,
зад стени
от свободно плаваща кръв,
подобно на скършени клони
и вехти ръце,
ще скъса въжето
на празните думи,
когато не спят
и губят синхрон
в пламтящият въздух
на моето вдишване.
Една нощ,
някое минало
все пак,
ще ме приюти.