Не обичам въпросите.Честно.
Не за друго.Не искам лъжи.
Навярно така по ми е лесно.
Да стисна зъби.И ти замълчи.
Не питай дали съм спокойна
Облякох ли те вече във мечти?
Защото страшно е.Безспорен е
фактът,че се нямаме.Нали?
Аз нямам спомени от тебе.
Ти нямаш истински писма.
Това,разбираш ли е жребия.
Сега не мога да го променя.
Не питай,моля те.Не питай,
защото адски много ме боли.
Вземи сърцето ми разбито,
Не питай.Просто го стопли.
Задръж го в шепите горещи.
Парченце по парче го събери.
Не дишай.Само го усещай.
Вземи го.Там си само ти.