с намигване към критиците, които имат чувство за хумор
Във сайта стих се появи:),
несръчен, семпъл и шаблонен...
с претенцията да КОРИ
на псевдопишещи нагона:)...
Ухаеше на нафталин,
на стар тефтер и лесни рими.
На dance_queen и беше мил:
ех, младост! - преди толкоз зими...
Сред свойте братя по съдба
той скромничко се разположи.
Прочетоха го - и разбра:
че своя автор ще изложи...
Под него като планина
растеше отзивът задружен...
И в свойта млада суета
помисли: КОЛКО СЪМ ИМ НУЖЕН:)
На мен се упражняват те,
да критикуват, да поправят...
да чувстват себе си КРАЛЕ,
които милостиня дават:)
И авторът се вдъхнови:
посрещнат с толкова внимание:)
и нов шаблон им сътвори:
ДА ИМ НАМЕРИ ЗАНИМАНИЕ:)