автор: dance_queen

Добър ден, г-н Сандвич! Простете, че смущавам вечния Ви сън, но…се налага. Вие измислихте преди повече от век онази топла пазвичка от хляб, в която въображението полага въздействащи върху апетита лакомства: шунка, кашкавал, парче маруля…Но ние, потомците, имаме проблем с приготвянето на сандвича. Защо ли? Ами..невинаги имаме подходящо количество от предвидените продукти.
То и никакво количество понякога няма, но…да не забраздваме из темата. Та въпросът ми е :

как да си приготвим сандвич?

Този специалитет ми влиза в менюто и аз държа на него. Питам вас, защото ОНЗИ, КОЙТО Е СЪТВОРИЛ ИДЕЯТА, трябва да бъде ОТГОВОРЕН за последиците.

Но моля Ви, не се притеснявайте, назовете директно истината, виждам я изписана на лицето Ви: ТАКЪВ САНДВИЧ НЯМА!!!Няма ли? Българинът е изобретателен, той от нищо ще направи НЕЩО…

ПЪРВО: Такъв сандвич може да Ви приготви всяка морска МИДА: отгоре седефче, отдолу седефче, а посредата - перличка! Е, читателят сигурно знае, че перличката е всъщност външно тяло, арестувано от мидата и старателно обезпаразитено и мумифицирано….

И понеже мисълта ми тръгна в тази посока: ДА!!! Всеки САРКОФАГ е също …сандвич, приготвен от: кутия, капак и …бивш живот. Че кой ли го иска такъв сандвич? Как кой? - ято археолози могат години наред да хранят трудовете си с личинките на бивши медицински и художествени изобретения. Могат да ПОЯТ и жадната за сензации публика, която, освирепяла от емоционален глад, намира за питателна храна различните философски теории, свързани с вечната опозиция: СВЯТ-ЛИЧНОСТ.

Аз обаче не съм от онези, готови да се опиянят от сянката на уникални, носещи аромата на столетия, сандвичи, макар че те напомнят мъдро, че човекът надживява дървото в градината си само когато то послужи за…създаване на ПОСЛЕДНИЯ сандвич…Брррр! Черен хумор! Развали ми апетита! Е, Вас това Г-не , не Ви касае, защото сте отдавна обитател на Енциклопедията.

АЗ бих искала да си направя сандвич ЛИЧЕН, ТОПЪЛ И ПИТАТЕЛЕН! Няма да постъпя като малката кибритопродавачка - да призова мощта на огъня и да провокирам раждането на мечтите. Просто ще извадя личния си GSM, ще набера един номер, ще почакам половин час (според степента на задръстване по софийските улици) и ще отворя вратата си за СПЕЦИАЛЕН ГОСТ - майстор на двойния тостер! Както се досетихте, не го каня на сандвич, а ще го направим ЗАЕДНО. Без хляб, без майонеза, без лютеничка, само АЗ и ТОЙ в обятията на любовта, която ще бъде пълнежът: жива, трепетна, засища душата, събужда мечтите…

ЛЮБОВТА споява двете тела също както пикантните сосове частите на сандвича. Една ЕНЕРГИЙНА плънка, естествен продукт на духовните пориви. Абсолютно БЕЗПЛАТНА! ВИСОКОКАЛОРИЧНА! Захранва с адреналин всяка клекта на съзнанието, възбужда апетит за нова порция и вдъхновява за ТВОРЧЕСКИ пориви (не уточнявам посоката на порива).

Е-е-е-е, г-н Сандвич, защо свеждате очи като монахиня, дала обет за безбрачие? Та нали и Иисус казва, че хлябът е негова плът, а виното - негова кръв? Така че моят сандвич си е едно причастие, благословено от библейския текст!

А сега ще Ви оставя да се върнете, в който том ….Ви е мястото, защото се налага да се организирам. Междувременно ми се отвори апетит за САНДВИЧ. А и на Вас ли? Sorri!:))))

Мисля си, че докато все още можем да реализираме сандвич ДВЕ В ЕДНО, (в смисъл на обединяване на души и тела!) живот ще има, любов ще има и кризата не е страшна!

Нашего брата винаги е бил изобретателен, все ще намери с какво да се нахрани.

P.S. След ДЕВЕТ месеца ще Ви пиша отново:)))