автор: Alexey

Достойна съм, Анхага, да стъпя
през прага ти. По цялото ходило да усещам
тази тежка, жадна земя -

на пръсти не мога да ходя.

Опъната като бял, светещ лен,
кожата ми ще попие дъждовете.
Нека всички мъртви се надигнат
с хищните, изцъклени очи изпод земята,
нека залезът разтегне сенките им -

тяхното възмездие няма да ни стигне.

Твоят огън ще поглъща чистия ми въздух.
По кръвта си ще се върнем
у дома,
на бурните вълни и гордостта на кладите.
Стоманата на очите ни ще бъде ясна,
кристална
отново. Без памет или милост,
пространствата изригват от вратите ни.
Кръвта ни е чиста.

Достойна съм, Анхага,
по тънките си, аленотопли вени
да тръгна към теб. На пръсти не искам да ходя.

Нека събудя мъртвите.
Тези тихи, пепеливи легиони
покорно се разтапят

в чистотата ни.