автор: railleuse

И може би, очите са прозорци,
ала с решетки,
взидани във настояще
Не влита птицата с вестта за бряг,
макар
да са разтворени широко
Дъждът отскача
Рязко, нависоко...
А звънкият му плач е епизод
от минал,
но непреживян живот
Как да достигне милост през окото…
Зад равнодушност, стигаща жестокост,
странно,
море - докосва океан
И приливът му, светещ лъх оттам,
ехти от смеещ се,
нагазил до колене,
учуден,
не, изпълнен с удивление
от пътешестването в себе си млад свят
Към лодки нежно сгъната тъга
прощално махам на оловните войници
И нито бряг,
и нито вест от птица
не чакам
да проникнат във очите

Затворя ли ги,
случва се, съм там