автор: ili-ili

Здравей,
Отдавна исках да ти разкажа живота си ,моя стара любов!
Толкова стара, колкото първа луна , дошла да накаже първото слънце с прохладна тъма.Ти ли беше , дето ме учеше как да живея и как да обичам света?Онзи нашият свят...
Онзи същия , в който зората пристигаше ,яхнала прашните влакове и после дълго разказваше колко съм хубава аз и колко влюбен си ти.
Ти ли беше приятеля на зорите, моя стара любов?
Но нека да ти разкажа, даже вятъра водя -той може да плаче.
Как започна живота, когато ми каза колко далечна и чужда ме чувстваш , моя стара любов?
Идваха урагани , бури пустинни , гръмотевици смутни!
Идваха!Каквото беше останало в душата ми непогребано и него отвяха.
Идваха толкова дни и години , че даже не зная колко точно на брой.
Идваха!
Накрая без сили останали , бясно захапали старите рани,видяха, че няма повече кръв да закапе , се спряха.
Спряха се , моя стара любов!
Малкото зрънце на обич(нали така го наричат), което не знаех след тебе дали ще остане-остана.
Остана!Поведе ме в далечни земи ,тихи,смълчани,шума да изтрия на ония озъбени урагани.
Поведе ме ,моя стара любов!
Там дълго живях.Безбрежни и сини,силни води ме люляха.Заспивах,но зад очите старите сенки трептяха.
Трептяха, моя стара любов!
После,после се върнах в дните си.Само в моите дни,защото вече никой не казваше , че зорите влакове яхат , пак ли съм хубава и колко си влюбен ти...
Нямаше .Никой.Нищо.
Дълго крещях в самотна умора.
...но аз исках да ти разкажа живота си...
той животът е бил и пре-бил.С едната любов животът не свършва.Животът ми хапе, глозга до кокал, но животът е мил.Щом праща любови и спомени пази за тях.
Пази ги ,моя стара любов!
А аз отдавна исках да ти разкажа , че днес съм щастлива , мъничко помъдряла , научих се даже зори да показвам!
Научих се !!!
Моя стара любов!
Помниш ли само кажи , че някога бяхме в прашните влакове заедно.С хора, които се усмихват разбиращо на това колко съм хубава и колко влюбен си ти .
ПОМНИШ ЛИ ?
МОЯ СТАРА ЛЮБОВ ...
ПОМНИШ ЛИ ...