автор: Blue_whale

Любовта умира,
а аз седя до сетното й ложе.
Умът ми не намира
смисъл.
Не иска и не може
да свикне с тази мисъл.
Но тя лежи, мълчи...
Отбягва моите очи,
извърнала глава е.
Стон едва дочут...
Това е!
Прозорецът е мръсен и оплют,
а тя го гледа със усмивка,
че ще избяга.
Каква щастливка!
В очите ми извира влага,
потича по лицето ми студено.
Кой всъщност тук умира?
За мене май е отредено
сърцето своя бяг да спира.
Поисках в този миг да я погаля,
ръката ми обаче бе скована.
Денят преваля...
Не искам тука да остана!
Опитвам се да се теша -
не аз, а любовта умира.
А може би греша...
Мониторът следи
как моето сърце умира,
а любовта до мен седи.
Безлунна тиха нощ прекрасна...
..........
Мониторът угасна.