автор: Marta

Ама какви ги плещи този вятър?
Дошъл бил чак отвъд отатъка,
участвал бил в космически театър
и върху Слънцето като на дансинг
бил се вихрел. И Слънцето,
разказа ми, било такова щедро,
пламтящо, обичливо, ненадменно,
че го оставяло съвсем спокойно
да прави своите дивотии и
вятърничаво да се излага.
Ама какви ги плещи този вятър?
На връщане си имал "чак" с Луната.
За него тя била подготвяла лицето си
от месец
и в цялата си кръглост светела.
А той преминал бързо,
вятърна целувка една оставил и и духнал.
Ама какви ги плещи този вятър?
Между звездите се извивал
и с комети, метеори играел си
като Тореадор и тез космически,
летящи със свисък, бикове пробивали
му вятърния плащ хиляди пъти.
Той се издигал, подмушвал, наляво свивал,
надясно свивал, и се измъкнал ненадейно.
И иде ми да кажа "брееееей", но
думата от него трудно се отнема.
А с болидите играел си на боулинг
по гладко- синия, небесния паркет,
сгъстявал се до топка и ги пръскал
и пак започвал отначало.
Докато и те така му втръснали...
Ама какви ги плещи този вятър?
Сега утихнал е на моя зяпнал
от учудване прозорец,
учтиво моли в стаята да влезе.
Не зная да го пусна ли обаче?
Той е, схващам, такъв мошеник,
той е един езичник, неверник,
Дон Жуан, флиртаджия, мачо.
Не, не на мене тия, нека поплаче.
Нека из комина жално повие.
Изкушава ме. Вярно. Признавам-
с мантия космичност стаите тъжните да обвие.
Звезден прах над деня ми да пръсне.
И да светне той, да не ми е навъсен.
Вълшебството от вятъра предпазливо
да взема, колкото за една най- най- малка поема.
И да изчезва! Да си заминава!
Да ходи навън да се забавлява.

Ама какви ги плещя? С вятър не се заигравай...
С вятъра, пак си обещавам, особено ще внимавам,
че може сърцето ми като ябълка да откъсне
и сред звездите от танц с него още разрошени,
аления му прах най- игриво да пръсне.
А това лошо ли е ? ;)