ХуЛите » произведение "По закона на Ом"

Re: По закона на Ом
от InsideOut на 22.01.2005 @ 16:34:25
(Профил | Изпрати бележка)

Methodius, какво е това?
Възхита от музиката на Ohm, изразена в нечетливи шестредови изречения? Адресатът какъв е - учебник, периодика, елитарно-апокрифно издание? Не и любителите на фюжъна. Тази дисекция е от полза сякаш на пръста, а не на ухото. Имам предвид онзи лаф с почесването, за кого е удоволствено. Относно "(а едва трима!)", Сатриани примерно, едва сам ;) е полифоничен и те разхожда както из градини, така и из облаците - перести, купестодъждовни, градоносни, седефени и прочие.

[Без заглавие]
от Methodius (method_of_will@yahoo.com) на 22.01.2005 @ 23:40:18
(Профил | Изпрати бележка)

Смърт на удивлението! Да живее възхитата! Смърт на съкровението! Да живеят маймунджилъкът и адресацията! Долу любовта, слуха и удоволствието! Музиката - изтласкана към върха на пръстите! Все сбити и читаеми, до едно лозунги... От една страна, "вчера" - Брукнеровият симфоничен оркестър. От друга, "днес" - "класическото" джазово трио (пиано, бас, ударни). Но "китара, бас, ударни"? Да. Полифонията у Сатриани (или: контрапункт-ефектът му) се базира тъкмо на пиано-техника (т. нар. double hand), пренесена върху китарата от Еди ван Хален (и първоначално предназначена за виртуозно изпълнение на легато, но разширена впоследствие до hammer-on). Но всичко това е добре известно. Да. Сатриани - едва сам! Rusty Cooley - абсолютно сам, никаква полифония, никакъв космос, само изстрели, откоси в ергономичния вакуум... А оркестърът на Брукнер? Динамика, нищо повече от динамика, астматични вдишвания и издишвания - сравнено с оркестъра на Хайдн... Разбираме ли се?... Шестредовите изречения ще ни спасят от проклятието на лозунгите. Шестредовите изречения - лабиринтите, в които се застрояваме. Коридорите, по които тичаме и се главоломим до изходна позиция. И пак, и пак... За да се светозамаяме около виртуалните си оси... Разбираме ли се?

]

Re: Дано се разберем
от Methodius (method_of_will@yahoo.com) на 23.01.2005 @ 12:48:11
(Профил | Изпрати бележка)

Литературният извор на подобна нагласа неизменно е 125-ият фрагмент от Ницшевата весела наука. Фрагменът с фразата Gott ist tot (Бог е мъртъв). Позволявам си да приложа пълния текст, любим за мене текст (в превод на Х. Костова-Добрева)... Съвсем четлив, фрагментът, побрал серия къси въпросителни забивки, е бил инспирация за аналитичен коментар от страна на "нечетливия" Хайдегер. Музиката и спортът добиват, през модерната епоха, комуникативна реалност в тежък езиков инструментариум. Но ето го безумния(т) човек:

"Не сте ли слушали за онзи безумен човек, който отишъл посред бял ден със запален фенер на пазара, като непрекъснато крещял: "Търся Бога! Търся Бога!" - Тъй като там се били насъбрали мнозина неверующи, виковете му събудили голям смях.

- Да не би да се е изгубил? - попитал един от тях.
- Да не е сбъркал като дете пътя? - казал друг.
- Или се е скрил някъде? Да не би пък да се страхува от нас? Да не е отплавал нанякъде? Или се е изселил? - Така викали и се смеели те един през друг.

Безумният човек се втурнал сред тълпата и пронизал всички с поглед:
- Къде е отишъл Бог ли? - извикал той. - Ще ви кажа. Ние Го убихме - вие и аз! Всички ние сме Неговите убийци. Но как го направихме? Как успяхме да изпием морето? Кой ни даде гъбата да изтрием целия хоризонт? Какво сторихме, когато освободихме тази земя от веригите на слънцето и? Накъде се движи тя сега? Накъде се движим ние? Далече от всички слънца. Не падаме ли непрекъснато? Назад, настрани, напред, на всички страни? Има ли все още горе и долу? Не блуждаем ли все едно из някакво безкрайно нищо? Не усещаме ли дъха на празното пространство? Не стана ли по-студено? Не настъпва ли непрекъснато нощ и все по-дълбока нощ? Не трябва ли да се запалят фенерите посред бял ден? Не долита ли до нас нищо от шума на гробокопачите, погребващи Бога? Не усещаме ли вонята на разлагането на Божественото тяло? И боговете се разлагат! Бог е мъртъв! Бог ще остане мъртъв! Как да се успокоим, ние, убийците на всички убийци! Най-святото и най-могъщото същество, което светът е притежавал до днес, загина, обляно в собствената си кръв под ударите на нашите ножове - кой ще изтрие тази кръв от нас? С коя вода бихме могли да се измием? Какви изкупителни празненства, какви свещени игри ще трябва да измислим? Не е ли твърде велико величието на това дело за нас? Не трябва ли сами да станем богове, само и само да изглеждаме достойни за него. Никога не е било извършвано по-велико дело и който и да се роди след нас, ще трябва заради това дело да намери място в една история, по-висша от всяка история досега!

Тук безумният човек замлъкнал и погледнал отново слушателите си. И те утихнали и отправили учудени погледи към него. Накарая захвърлил фенера си на земята така, че той се разбил на парчета и угаснал.

- Идвам твърде рано - казал той. - Още не ми е дошло времето. Това епохално събитие е още на път и идва към нас - още не е достигнало ушите на хората. За светкавиците и гръмотевиците е нужно време, и за светлината на звездите също е нужно време, време е нужно дори за делата, когато са вече извършени, за да бъдат видени и чути. Това дело е все още отдалечено от хората, по-отдалечено и от най-далечните звезди - и въпреки това те го извършиха!

Говори се още, че безумният човек нахълтал същия ден в различни църкви и запял там своята "Вечна памет на Бога". Изведен навън и запитан за обяснение, отговарял все едно и също:
- Какво друго представляват тези църкви, ако не гробници и надгробни паметници на Бога."

Що се отнася за "изпиването на морето", откривам първоизточника в скандинавския мит за Тор и краля на великаните Утгард-Локи, където последният поставил изпитание на Тор да изпие световното море през един рог. И въобще: митът за Рагнарьок.

]

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а