Топлиш ме.
Допир, тръпка, наслада, която се стича в процепа на гърдите ми. Всеки кичур от косата ти ме гъделичка и ми причинява цветни картини в подсъзнателния ми стремеж да те обгърна без да пропусна милиметър. Ти живееш в мен, аз те нося, но не в сърцето, а в очите. Малки твои силуетчета пробягват, запъхтяни през зениците, ококорени в почуда, твоите очи. Изпиват ме, горят ме и настървени ме желаят, а кожата ми гори от този странен контакт, вените ми клокочат, като малки вулканчета, а ти си на метър от мен и просто ме гледаш. Вторачен в очите ми, виждаш как те нося, как те топля с въгленчета оплетена обич и настръхнала очаквам да протегнеш обятия, да ме приласкаеш - малка и залитаща...Усукваш се около снагата ми и мислите ми инстинктивно се крият по ъглите на мозъчната ми кутия, накратко глава, и ти ме превземаш - пъстър и снажен...Как да откъсна очи от теб, от цялата плътност, която усещам, когато дланта ти се слее с моята. Малкият, но силен вакум ме слепва с теб и мълчалива нося теб, частица от теб, мисъл по теб...Преставам да бъда, защото виждам с твоите очи, докосвам с твоите ръце -аз съм ти, но това няма значение. Съществува момента, в който ти и аз сме едно - кратък, бърз, мигновен, но аз чувствам с твоите очи и сърцето ми се пълни с почуда, как твоите очи така пасват на моята пътечка и вървим притиснали сърцата си, в уплах да не изгорим или замръзнем по средата на пътя, който е наш и същевременно не е, но трябва да го извървим, защото ни води до пълната концентрация любов, на която сме способни.