автор: Methodius

Преводна сборка.

Кейли
(По "Kayleigh" на Fish)

...Или не помниш: две сърца рисуват по асфалт...
Или не помниш: лунни бягства, колежански смях.
Или не помниш: черешите цъфтящи край града...
Или не помниш: конфети бяха в твоята коса.
И нима сърцето ти разбих!
Извини, не уцелих аз сърцето ти!
Напразно се целех аз в сърцето ти...
УцЕли ТИ.

Кейли, нима е късно днес за прошка?
И, Кейли, как да бъдем, как, заедно пак!?
И не казвам, че съм смятал, че бе най-най-щастливия край...
Кейли, ти едва сега ми липсваш.
И, Кейли, приемам: приятели сме!...
Ти каза: любовта е вечна.
Но тя не сладни, горчива накрай...

Или не помниш: боси по тревата, и звезди...
Или не помниш: любещи се в парка: аз и ти...
Или не помниш: танца сред пощипващия сняг...
Или не помниш... А моя бяг ти тъй и не разбра.
И нима сърцето ти разбих!
Извини, не уцелих аз сърцето ти!
Напразно се целех аз в сърцето ти...
УцЕли ТИ.

Кейли, ще река, че съжалявам.
Но, Кейли, не, не смея да ти позвъня!
Ще чуя, ах, че друг е скърпил прокъсания ни дом.
Кейли, аз я още таз' песен пиша.
Кейли, сега най-важно е, че не си тук.
Може би доказва: прави сме,
или доказва, че сгреших.

Лепило
(По "Glue" на Peter Hammill)

Наполовина път: между зверилника
и храма на изкуството...
Но що да сторя аз
с тоз' жест и устрем на сърцето?
Кой ли го е грижа, че
разкъсва се сърце!

О, що да сторя аз,
кому да трепна!- Чe
сме хората лепилото, а те
разкъсваме, сърце?

Мой чародей
(По "The Charm of the Seer" на Ayreon)

В дол на кошмарите бяхме затлачени;
в сън и сред макове сам се разкрих.
Де си, омайнико! Нейде наоколо?
Де си, заклинай ме! Ужаса спри!

Въжеиграчи по хода на времето...
В смъртен баланс... Ето, сторва поклон!...
Мой чародей, ще влетиш из-от бездната?

Вие страхът покрай в доблест ранения;
детство прозрях в безнадеждни очи.
Там ме водИ- при познати места и при
свежи гори, под лъчисто небе!

Въжеиграчи по хода на времето...
В смъртен баланс... Ето, сторва поклон!...
Мой чародей, ще се срещнем при пОлета!

Да, провалих се, звезда изостАви ме;
скитам презиран, погрешно разбран.
Жив, но удавил се в мътни мечтания,
само да можех аз, бих се предал!

На лебедите отпусни юздите
(По "Turn Loose the Swans" на My Dying Bride)

Mомиче в облаци парфюм
и сред натруфени фризури.
Адиос, о, любов, адиос!...

Простор е в балния салон
и пищни дарове поднасят...
Тя щом запее, затанцува...
Ах, рай с гласчето и се лее!

Вони богатата свиня-
помадена, пък и с глазура...
Устата ми алчей, жадува
за славея...

Коси пламтят- червенокоска;
тъй дивна е, тъй дива рад!
Насищаш слабостта ми, сладост!

"И пред олтара на Диана,
о, тях бичуват ги, що мрат!...
Лукавият търговец там е;
и с четирите хроми коня!"-

По военен маниер реди-
край огъня, той, де седи...

Бях в размислите си потънал,
когато, пойна птичка, тя
раздвижи моя плам.

В наслада,
с деликатен слух отпиваш, знам...
А покрай шията- разкошни букли.

Какъв е фалш , какви са кукли!...
В могъща нощ се взрях в лице
и съкруших се, хе.
И пак кърви- перото...

На лебедите отпусни юздите,
поете, и се възвиси!

Витая в пусти градове,
че ти ги изгори, крилете.
Напускам одата великолепен,
прославен с не едно клане.

Пощя ми се да Ви докосна;
и ще Ви докосна... Не!?