Моите пръсти са вълшебни, изтъкани от пясък са те.
Искрите в очите ми умеят облаците надалеч да отнасят,
а косите ми се веят из различни светове.
Думите ми из земята надалеч отекват,
нахлуват като ураган във всички домове.
Моето тяло границите на света познава,
И студения север, и топлия юг.
Слънцето от сърцето ми изгрява,
разнася сутрешния поздрав,
зад себе си усмивката моя оставя..