автор: ipsidixit

18.01.2005 г.

Въпреки делящия ни асфалт,
сънувах те снощи.
Май този път послушах сърцето;
твоето, докато спеше;
свикнах с ритъма му лека-полека
с уше на гърдите ти;
чувствах как вдишваш, издишваш,
прелиствайки сънища
и исках да те целуна
по бузата - дясната - спиш на една страна;
обаче,
някаква мисъл далеч ме оттласна... :(( " Нани-на",
прошепнах,
"припомни да ти пиша на сутринта."

Та... какво да ти пиша?... забравих...
Тази нощ ще си спомня, надявам се...

19.01.2005 г.

Май бях се замислил:
обичам да те сънувам наистина.