автор: Mrs_Robinson

ето, идва баща ми,
подобен на камбанария,
на тръстика, в която пее вятър,
на кентавър, препускащ
на изгрев
идва баща ми
топлина, нашироко разлята
коси в арабески по смуглите скули
и две безгрижни трапчинки
изгряващи
баща ми
с пантери в кръвта си
с ръце - гнезда
на върха на света,
зеници сипващи се -
розови венчелистчета
в обгръщане
ето, идва баща ми

майка ми вижда само него
и към света се усмихва
с единствените си очи
прозрачната й кожа, прозрачната й кръв, прозрачната й утроба
светят
майка ми стои на кея и събира думи
и изпраща думи
по гърба на водата, по дълбокото и плиткото
ръцете й са лотоси,
тънките й бели глезени пеят,
пристъпяйки
мислите й си спомнят бъдещето

баща ми поглъща вълните
кръгли като зеници
той и тя заедно правят света
думите им са изящна тъкан
на вричане подобна
на лале подобна,
на саван подобна,
димящ върху двама

майка ми знае
баща ми знае
всичко се заплаща
и стоят вплетени, докато се топи времето им
и баща ми изтече в оная мъгла
а майка ми започне да заравя
помръкнали лотоси
след отлива,
оставайки с единствените си очи
загледани навътре след него
в колапс, непознал грозотата,
черна дупка светеща с някогашно бисерно щастие
завинаги непомръкващо

ето я после майка ми
с обърнатия поглед
вървяща по златната нишка - наследството на баща ми:
всеки миг по няколко думи,
оставени по дъното на отлива на всички отливи -
хиляди жълти писма,
наречени за всеки ден без него
думи като златен дъжд
шепнещи, обичащи, милващи
докато мине година
та скръбта стане на перла в сърцето й
и освободи утробата й за първо зачатие
от него и поради него
и после - още писма с още думи
питащи, звънтящи, смеещи се
шепнещи, любящи, милващи
мъдри, закачливи, търсещи -
неговите думи
за всеки един ден
и така до двадесетата ми година,
когато на дъното на меднозлатния сандък
остана само един плик
и майка ми запечата себе си в него
и се усмихна от нищото
оставяйки след себе си ехото,
попило в нашия дом -
сребрист смях и музика,
светлината на ръцете й
и моето ефирно съществуване -
скитащо съзнание,
дете заченато с думи
с тяло от думи
с устни от думи
с очи от думи
горчиви и сладки
щастливи неживени
той и тя едновременно
аз - носещ се някъде между битиетата
невъзможно действие
отпечатък свръхлюбов
шепотите им движат кръвта ми
следите от дланите им ме извайват
живея него, живея нея
раменете ми - пантери,
ръцете ми - лотоси,
очите ми - рози
устните ми - сливане
душата ми от двама
недокоснат плод
смисъл
нестрошен

ето ме мене