Плътта е крехка, нежна,
очите впиват се със мощ.
Виждат в другия любов безбрежна,
тя осветява тъмната нощ.
Косите са меки, сякаш безкрайни,
очертани от лунните лъчи.
Шепнат за мигове омайни,
възрастта им никога не ще личи.
Ръцете, вплетени една във друга,
правят мост на любовта,
ти не си съпруг, и тя не е съпруга,
но имате си свои деца.
Деца на ласкави целувки,
на докосване от вятър по-леко,
на пропити със страст милувки,
на прегръдка от пух по-мека.
...................................................
Нека не се отделят телата,
нека не остават никога сами.
Нека не се ограждат сърцата
с на нещастието дебелите стени.