автор: BlackCat
Нощта изпъва тетива. Проблясва острието тънко.
Сънят ми - пътник закъснял - в клепачите ми се препъва.
Сгъстилата се тишина иззад ъглите занаднича.
Една напъпила сълза разцъфва в края на очите.
Кой вятър семенца довя сред тая пепелива пустош,
в средата на една тъга. Тъга и толкоз. Нищо друго.
И съм дотолкова сама, че ми е все едно от мрака.
Нощта изпъва тетива. А аз мълча. И я очаквам.