автор: libra

Беше се подпрял на рамката на вратата с лявата си ръка и гледаше вътре, беше облечен в хубав костюм, елегантен какъвто винаги си е бил и какъвто беше и в последния ден когато го видях.
Вървях към него, идвах в посока от север където беше кухнята.
- Мъртъв си- казах.
- Не е възможно да си тук- казах си.
Почти бях стигнала до него когато той се обърна към мен, но лицето му го нямаше, хвана ме за раменете докато припадайки падах плавно назад за да ме положи внимателно на земята и тогава усетих преминаването.Преминавах през нещо като рядка мъгла и преминавайки я, изкочих като гмуркач който изплува след стремителено гмуркане във водата на повърхността.Бях на горната земя.Бях си в къщи, заспала на Нова година свита на кълбо на едно кресло и бях сънувала.
Не вярвам в сънища, поне в моите не вярвам, а иначе съм сигурна че има хора които могат и да сънуват вещи сънища.
Понякога съм уморена, толкова много уморена, понякога ми се иска да заспя и да не се събуждам, ей така да е спокойно, да е тихо и да е красиво.
Красивото, защото съм естет.