автор: jel

МОМЧЕ
Убоде ме със твоите бодли,
а тъй прекрасно ти си цвете!
Защо направми тъй,да ме боли?
И кървят сега ръцете?

РОЗАТА
Понеже имам чуден аромат
и при мене всякави довтасват,
имам аз бодли,за да ги спрат.
Нахалниците никак не ми пасват.
МОМЧЕ
Но аз със поглед само,ей така...
И нежно листенцата погалих.
Защо направи тъй,със моята ръка?
И за постъпката зажалих.
РОЗА
Прости приятелю,моля те,сега
и приеми ти мойта същност.
И щом обичаш тъй,моите листа,
обичай ти,бодлите също!
МОМЧЕТО
А ако с ножчето,кажи,изрежа
сега бодлите,чуй ме,сам!
Какво тогаз ще ми отвърнеш?
Не искам аз да съм за срам.
РОЗАТА
Тогава ще обелиш жива кожа.
Тогава,знаеш ли,ще ме заболи.
Злото не премахвай ти,със ножа.
А по-добре за мен се помоли.
ДВАМАТА
И ще стане чудото-туй зная.
Любовта тръните ще разстопи.
И ще бъдеме като във рая.
Молитвата ще ни спои.