автор: veniamin

на сина ми Антоний

И не е непрогледна самотата,
дори когато небето,
обвито в мъгла,
не влива синя кръв . . .

Ах, тези демони!
Видях как ме преследват изкушения
и вият гладни за душата.
Стрелите на плътта
като оси връхлитаха.

Безверието е пустиня
където времето е спряло
и от вихрушките на греховете
се образува пясъчен часовник.

По пътя лазят скорпиони и аспиди,
и лъвове и леопарди са в съюз,
но само в страх ще се загубиш . . .

А Бог е в нас.
Пътуването ни не е далечно.
Моретата и планините са във нас.
И всеки, рано или късно,
ще бъде озарен от светъл лъч.