Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: sunflowers
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14039

Онлайн са:
Анонимни: 483
ХуЛитери: 6
Всичко: 489

Онлайн сега:
:: Elling
:: InsanityQueen
:: sunflowers
:: pinkmousy
:: Georgina
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2023 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаТой,тя и червеите
раздел: Други ...
автор: Selena

...или за местоименията в любовта...
------------------------------------------------
Той стана нетърпеливо и прогони съня от клепачите си. Слънчевите лъчи чертаеха радиуси около разтуптяното му сърце. Нямаше търпение да я види.
Тя отвори очи и протегна дългия си крак чак до лилавото цвете на тапета. Примижа за миг, после си спомни нещо и припряно изскочи от завивките. Свари си кафе и току поглеждаше към часовника, потропвайки нетърпеливо с маникюри по масата.
Той мислеше за нея. Разстоянието между тях му се струваше близост, тишината шепнеше и му обещаваше гласа й. Скоро ще бъде при нея. Вестникът в ръцете му беше единственото нещо, което го свързваше с околния свят. Мастилото по страниците капеше на гъсти капки върху мислите му и му говореше за събития и хора, толкова далечни. Събития и хора от друго измерение. Погледът му се плъзна по бедрата на модела от последната страница. ТЯ и бедрата се сляха в едно и оставиха димяща диря в съзнанието му.
Тя облече роклята си и приглади гънките й с ръка. С неговата ръка. Погледна се с неговия поглед и го зачака с неговото нетърпение. Тялото й миришеше на мляко, а времето ставаше все по-бисквитено с всяка изминала минута.
Той слезе от влака и преглътна мислено няколкото километра, които го разделяха от нея. Мразеше командировките. Първата, която ги разделяше. Спомни си, че тя обича лешници. Разбра, че и той вече обича лешници. Нейните очи бяха с цвят на лешници. Очи на екзотична птица, кълвяща грациозно остатъците от търпението му. Влезе да купи бонбони с нейните очи.

Тя рязко изви глава, когато на вратата се позвъни.
Той си мислеше, че тази сутрин тя сигурно ще е с лилавия пеньоар и затаи дъх.
Жилите на врата й се издуха и тя отиде бавно до вратата, стъпквайки с пети последните сантиметри, които ги деляха. Отвори вратата и обви ръце около него. Най-после. Искаше да изсмуче от тялото му всичкото време, прекарано без нея. Искаше да прегризе мислите му за други жени и да ги глътне, смилайки ги в своята чувственост. Нямаше сили да се откъсне от него дори за да влязат вътре. Има време да му се наслади. До утре.
Той изкачваше стълбите на блока бързо...вече вдишваше мириса на сутрешното й кафе.
Тя усети погледа му и го погледна през рамото на другия. Погледът й беше студен.
Той стоеше на площадката и ги гледаше. Нея. Неговата Тя. С него. Другия той. В ръката му висеше кутията бонбони с вкус на кръв. Лешниците се търкаляха по площадката и от тях излизаха малки червейчета , които го пролазваха и душеха за разлагаща се плът в него.
--------------------------------

На площадката можеше да е тя. Можеше да е той. Има ли значение? Няма. Червеите го изядоха.


Публикувано от hixxtam на 17.01.2005 @ 00:29:11 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   Selena

Рейтинг за текст

Средна оценка: 3.8
Оценки: 15


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

02.02.2023 год. / 23:41:25 часа

добави твой текст
"Той,тя и червеите" | Вход | 5 коментара (7 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Той,тя и червеите
от Vamp на 26.01.2005 @ 14:29:08
(Профил | Изпрати бележка)
Аз пък си мисля, че червеите са добро попадение. Точно така и ревността гложди сърчицето. Като червейчето, бавно, но сигурно ...

Поздрави !!!


Re: Той,тя и червеите
от SELENA на 11.02.2005 @ 23:04:18
(Профил | Изпрати бележка)
:)

]


Re: Той,тя и червеите
от Hammill на 17.01.2005 @ 08:54:42
(Профил | Изпрати бележка)
Идеята у хубава. Финалът с червеите е малко изхвърлен.

Идеята напомня хубавия роман на Макс Фриш "Ще се нарека Гантенбайн". Там именно местоименията учавстват в цялата игра от условности - главният герой плавно от "аз" се превръща в "той" и обратното, две "той" се сливат и после отново се разделят...


Re: Той,тя и червеите
от SELENA на 17.01.2005 @ 16:29:28
(Профил | Изпрати бележка)
Страхувам се, че съм твърде привързана към патетичните си финали:) така истинността на предната част от историята изпъква...
а към червеите имам специално отношение...Освен че са очарователно противни, с движението им, наречено пълзене, може да се окачествят почти всички слузести явления в главата на човека. Омразата пълзи, отчаянието пълзи. Ревността пълзи...
Червейчето почти винаги съдържа една хидра вътре в себе си!


Ревността...
от Wizard (sibin@abv.bg) на 17.01.2005 @ 20:16:00
(Профил | Изпрати бележка) http://artportal-bg.info
Хм... Ревността според мен не пълзи - тя скача, атакува, хапе, разкъсва... по-скоро бих я оприличил на тигър, отколкото на... хм... червей.

Иначе разказът е страхотен. Единствено не бих препоръчал на някой да го чете друсан, понеже... хе-хе... знае ли се какви болни мисли идват в човешките глави тогава... :)

Би могло още малко да се задълбае в местоименията - например превръщането на "тя" (любовта) в "то" (нещо неопределено)... или на "ние" в "аз, той и той"... Абе, къде съм седнал и аз акъл да давам! :) Я четете разказа, не моите глупости! :)


Re: Той,тя и червеите
от Anton_Fotev на 22.02.2005 @ 10:46:39
(Профил | Изпрати бележка)
Червеите го изядоха.
Отнесоха в своята гърчеща се плът онова светло нещо, което превръща чудовището в човек.
За миг го покриха целия, повалиха го, убиха го, нахлувайки със слузестата си маса в тъканта на гръдния му кош. Всичко му взеха , целия живот, всяка слабост и сила.

Онова, което се надигна в гърчещи се пръски от смърт и разложение беше То.
Беше бързо и силно, разстърсвано от пориви за насилие и изнасилване. Имаше слабини, но не беше мъж. Беше То.

Взе с два скока разстоянието до целуващата се двойка и удари непознатия.
Не с юмрук
Не с Крак
Дори не с оръжие... толкова е туткаво да посягаш за оръжие. Пък и То не можеше да използва оръжия. Те искат някакъв зачатък на мисъл, с каквато То не разполагаше

Удари с пръсти в гърлото.

Непознатият загина както стоеше прав, в нежната прегръдка на целуващото го момиче.

Момичето отвори уста да изкрещи, но То Я дръпна. Притисна Я към себе си и, без да намалява своя устрем, премина през протегналия се цяла стена прозорец на стълбището.

Увиснаха безтегловни сред облак от счупени стъкълца, ослепително присвятващи под белия поглед на слънцето. След миг ги настигна и звукът от счупено.

Миг преди да посрещнат в неистова целувка Земята Тя се сгуши в него и То се опомни.
Отвори уста за да Й поиска прошка и Въздухът с тътен напусна дробовете Му.
Тя ги чакаше и двамата.


Re: Той,тя и червеите
от SELENA на 09.03.2005 @ 13:38:12
(Профил | Изпрати бележка)
Идеално. Задъхах се:)

]