автор: Selena

...или за местоименията в любовта...
------------------------------------------------
Той стана нетърпеливо и прогони съня от клепачите си. Слънчевите лъчи чертаеха радиуси около разтуптяното му сърце. Нямаше търпение да я види.
Тя отвори очи и протегна дългия си крак чак до лилавото цвете на тапета. Примижа за миг, после си спомни нещо и припряно изскочи от завивките. Свари си кафе и току поглеждаше към часовника, потропвайки нетърпеливо с маникюри по масата.
Той мислеше за нея. Разстоянието между тях му се струваше близост, тишината шепнеше и му обещаваше гласа й. Скоро ще бъде при нея. Вестникът в ръцете му беше единственото нещо, което го свързваше с околния свят. Мастилото по страниците капеше на гъсти капки върху мислите му и му говореше за събития и хора, толкова далечни. Събития и хора от друго измерение. Погледът му се плъзна по бедрата на модела от последната страница. ТЯ и бедрата се сляха в едно и оставиха димяща диря в съзнанието му.
Тя облече роклята си и приглади гънките й с ръка. С неговата ръка. Погледна се с неговия поглед и го зачака с неговото нетърпение. Тялото й миришеше на мляко, а времето ставаше все по-бисквитено с всяка изминала минута.
Той слезе от влака и преглътна мислено няколкото километра, които го разделяха от нея. Мразеше командировките. Първата, която ги разделяше. Спомни си, че тя обича лешници. Разбра, че и той вече обича лешници. Нейните очи бяха с цвят на лешници. Очи на екзотична птица, кълвяща грациозно остатъците от търпението му. Влезе да купи бонбони с нейните очи.

Тя рязко изви глава, когато на вратата се позвъни.
Той си мислеше, че тази сутрин тя сигурно ще е с лилавия пеньоар и затаи дъх.
Жилите на врата й се издуха и тя отиде бавно до вратата, стъпквайки с пети последните сантиметри, които ги деляха. Отвори вратата и обви ръце около него. Най-после. Искаше да изсмуче от тялото му всичкото време, прекарано без нея. Искаше да прегризе мислите му за други жени и да ги глътне, смилайки ги в своята чувственост. Нямаше сили да се откъсне от него дори за да влязат вътре. Има време да му се наслади. До утре.
Той изкачваше стълбите на блока бързо...вече вдишваше мириса на сутрешното й кафе.
Тя усети погледа му и го погледна през рамото на другия. Погледът й беше студен.
Той стоеше на площадката и ги гледаше. Нея. Неговата Тя. С него. Другия той. В ръката му висеше кутията бонбони с вкус на кръв. Лешниците се търкаляха по площадката и от тях излизаха малки червейчета , които го пролазваха и душеха за разлагаща се плът в него.
--------------------------------

На площадката можеше да е тя. Можеше да е той. Има ли значение? Няма. Червеите го изядоха.