автор: vaila

Без теб
е пусто и студено.
Надеждата
съблечена и гола
пристъпва боса и сломена.
Незримото
подклажда спомени,
огрява цветни мигове,
бушуват
полетели страсти,
усмихнати
слънца се гонят,
звънят китари бясно.
Танцува
сплетена дъга.
Аз вярвам
в топлото кафяво на очите ти.