автор: Niq_Nichiq

Днес развих фобия от кламери. Видях какви страхотии може да направи един единствен кламер на човек. Мисля, че трябва да се предложат за внедряване в армията. Ще имат страхотен успех.
За какво иде реч.
Една колежка ми дава лекция за снимане, хваната с кламер. Казва ми "Да ми пазиш кламера, че си го искам." След това се смее.
Отивам аз при обичния ни ксерокс и давам лекцията за снимане. Момичето там в бързината извърши нещо непростимо. Но аз си записах трите й имена и ЕГН-то и ще докладвам в полицията. Та това момиче затри някъде кламера, а нямаха други налични. Захвана двете лекции - оригиналът( който също беше копие) и моето копие с телбод ( как се пише тая дума?! Бягам да проверя в речника... дали идва от "бода" или от "робот"... телбод. Благодаря, дир.бг!).
Връщам се аз горе и й нося лекцията.
Казвам "Извинявай за кламера, но момичето на ксерокса го затри. Хвана ги с телбод. Има ли някакъв проблем? Нямаха кла..."
Това, което се случи след това ще бъде обект на изследвания, проучвания и т.н.
Очите й се разшириха, от устата й се изтръгна писък и тя започна да ме ругае.
- Как можа да ми загубиш кламера?! Колко пъти ти казах да го пазиш? Искам си кламера!
През това време колежката се тресеше, тропаше с крак, сълзи се появиха в очите й, а по устата й изби пяна.
А аз седя там и гледам със зяпнала уста. Чудо! Един тел, а гледай какви неща прави с хората!
Тя продължавам да ми крещи. Псува. Дори се опитва да ме удари.
Времето сякаш за миг спря и настава тишина.
На дисплейа се изписва:
Моля, изберете верният отговор:
а) стоиш и чакаш да й мине и след това й се извиняваш;
б) започваш да крещиш и ти докато не я убиеш със звук;
в) тичаш до близката кницарница и купуваш кутия с кламери;
г) хвърляш й един хубав тупаник (това действие има двоен ефект - успокоява теб и разстроената девойка в беда);
д) нито едно от изброените.
Помислих за секунда и веднага избрах последното. Просто се обърнах и си тръгнах, оставяйки горкото момиче да се гърчи в мъки и плюнки.
Мисля, че вече знаете защо мразя колегите си. Просто никога няма да харесвам хора, чийто смисъл в живота е един кламер... Поне да бяха 5. Или 3. Или 2. А той е един.
Утре мисля да й подаря цяла кутия кламери та да може да спи спокойно. Кой знае как ще изкара тази нощ без кламера си...
А после мен наричат луда.
Разстроих се. Прибрах се пеша от университета. Забравих да спомена, че днес ми писаха 6 по английски и ми завериха семестъра. Забравих да кажа и, че си падам малко по даскала по английски. Малко по-възрастен от мен. И доста по-тъп. Не може да си инсталира един кодек на bsplayer - а, но май там му е чара.
Какво да се прави...
Стоях в тази стая, пълна с животни (колегите ми), които се щипеха, псуваха се, един наплю друг, удряха се, смееха се и един куп други дейности. Чакаха да им заверят книжките.
А даскалът стои там и се усмихва. Има хубави очи. Бих преспала с него ако не бях обвързана. Не че нещо ме спира и сега, но аз съм луда с принципи. Май...
Дава ми книжката, а аз му давам диск с програми и малко артове. Той ме гледа доста неразбиращо докато обяснявам какво трябва да направи с този кодек. Пък аз си мисля дали изглежда добре гол. Съмнявам се.
Не мога да стоя повече в тая пролета стая! Не ми е мястото тук. Просто се задушавам.
Взимам си книжката и излизам.
Отивам да пия кафе с гаджето.
Закъснява както винаги. А аз после трябва да се връщам на скапания анализ.
Пием набързо по нещо и тръгваме към университета. Срещаме по пътя даскала по английски.
Усмихва ми се. Може пък и да изглежда добре. Все пак ходи на фитнес. Пък и май ми е навит. Един - два пъти ме сваля.
Усмихвам се. Майната му на даскала!
Прибрах се вбесена. Заради кламера. Мисля, че има някакво влияние и над мен тая пущина.
Завих се с едно одеало и седнах пак на компютъра да гледам филм. Гледам и плача. Плача и гледам. И в един момент започваш да имаш усещането, че седиш в кола в автомивка. ПО стъклото се стича вода и не можеш да видиш нищо отвън. Но вътре става някак по-уютно.
Сетих се, че една от много популярните еротични фантазии е да правиш секс в автомивка. Докато миеш колата.
Защо все такива работи се сещам...
Като се прибирах минах покрай един от ония сиви, стари блокове, които ги има навсякъде. Вървя покрай него, стигам до ъгъла и виждам една пътека, огряна от слънцето. А по нея натрошение стъкла. Всяко от тях блестеше с такава сила, с такава топлина, че направо ти идеше да се наведеш и да ги събираш. За да събереш малко топлина и за себе си. Приличат на диаманти. Навеждам се и те пак стават стъкла. Изправям се и пак са диаманти.
Засмивам се. Повторих процедурата с навеждането няколко пъти и се вече се смеех. Малко му трябва на човек, за да забрави кламерите в живота си.
Вчера видях една табела. "Зъболекар Д-р Жасмина Скакалечкова". Ако въпросната дама прочете това някога да ме извини за цитата. Но доста се посмях на името й. Не от злоба или тъпа мисъл, а от радост. Представих си какъв човек трябва да е с такова приказно име. Жасмина Скакалечкова. Прекрасно!
Чак ми се прииска да вляза да си проверя зъбите, за да я зърна. Но не го направих. Не обичам зъболекарите. Дори и да носят фамилията Скакалечкови.
Сега ми е тъжно. Тъжно ми е, защото не разбирам хората с кламери. Тъжно ми е, защото чувствам студ. Защото виждам много неща, но не виждам смисъла в тези кламери.
Понякога тялото ми отеснява. Има толкова много сила и енергия, затворена в него, а аз все още не съм се научила как да я използвам. И тя си стои така затворена, а аз съществувам. От време на време ме кара да вършу чудеса, за да избие нанякъде. Иначе ще се пръсна.
Защо когато се родих някой не ми даде упътване към това тяло как се използва?! А за ума би трябвало да има ръководство, дебело поне 20-30 сантиметра! Помощ!
Сега ми се спи. Уморена съм. Но няма да си легна. Ей така, заради идеята. Ще пия чай и ще гледам някой филм.
Сърцето ме боли. Днес беше ранено с кламер. Но някак си е привикнало вече.
Утре ще бъде по-добре. Нали? Искам, искам, искам... Искам да бъде по-добре от днес. Имам нуждата.
Ще гледам филм. И може да помисля как би изглеждал даскалът ми по английски в разни ситуации. О, забравих! Майната му!