автор: anonimnik

Пътят не пада изгазен от ангели
наготово,
няма и божествена маркировка.
Прохожда от крачката на този,
който тръгва и стига докрай.
Той не знае още трудностите,
не знае, ще доживее ли.
Води го вярата,
че върви към добро,
а добрата диря живее.
Други стъпват след него,
случайно или нарочно.
Казват: „Виж, има пътека“ и се усмихват.
не ги спират драки, оврази, реки,
с нозе и сърца го проправят до свършек.
А после,
после, минувачите свикват,
все едно е бил винаги там,
драснат с ангелското перо.