Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Darsy
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14246

Онлайн са:
Анонимни: 523
ХуЛитери: 1
Всичко: 524

Онлайн сега:
:: Biloba

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2026 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПия
раздел: Поезия
автор: BoboDux

Пия за продадения си дом,
за моя объркан,
единствен живот,
за самотата, която
ме връхлита все по-често.
За децата си пия.
Заради себе си пия.
За жените, които обичах.
За приятелите, които стават
все по-малко.
За баща ми и майка ми,
дето вече отдавна ги няма.
Някъде далеч в тъмнината
се дочува песен като стенание.
Попаднах на нея случайно.
И оттогава не мога да спя -
тя постоянно дълбае ума ми
и ме връща в реалния свят.
Понеделник вечер е.
Прозорецът ми потъмнява
и само ехото от прашните пътища
руши нощната тишина.
Нямам нужда от нищо сега.
Светът е жесток и суров,
но винаги справедлив.
За една продадена къща.
За самотата, която връхлита -
пия!


Публикувано от BlackCat на 02.07.2026 @ 12:04:36 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   BoboDux

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.07.2026 год. / 15:18:02 часа

добави твой текст
"Пия" | Вход | 2 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Пия
от mariq-desislava на 02.07.2026 @ 21:11:36
(Профил | Изпрати бележка)
Това е повсеместно явление, т.нар. болест на съвремието - самотата. Не си сам в това.{}


RE: Пия
от BoboDux на 03.07.2026 @ 11:42:46
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря. Все се надявам хората да са добре, да са щастливи и да не съжаляват, че са се родили. Искрено се надявам.

]


Re: Пия
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 08.07.2026 @ 16:00:48
(Профил | Изпрати бележка)
Не бях чел скоро нещо по-тъжно и по-истинско :(....


Re: Пия
от BoboDux на 08.07.2026 @ 16:17:08
(Профил | Изпрати бележка)
За съжаление това е реалността. Все по-студено и по-самотно... Напълно подкрепям призива ви да се запази сайта. Само че ако народецът не пише и не уважава медията, на която е посветил време и желание, значи не му пука за нея. Когато поглеждам кои са в сайта, за съжаление виждам едни и същи имена - хората, на които той е нужен. Било като трибуна, било като отдушник. Какво да се прави - това вече не е онази България, в която се редяхме от тъмно пред книжарниците, за да си купим новите заглавия...
Ако сте забелязал, в така наречените национални конкурси участват по 50-60 баби и дядовци като мен. Къде са младите? Не ги ли вълнува съдбата на нашта литература, но Отечеството ни, ако щете? Явно не!

]


Re: Пия
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 09.07.2026 @ 08:59:48
(Профил | Изпрати бележка)
Отечеството го е имало и преди нас, ще го има и следнас. Друг е въпросът за динамиката и посоката на промяната му. И на мен не ми харесва това в което се превръщаме. Но е неизбежно. Бъдещето никога не е като миналото. Дали да се противопоставяме на тоя процес? Едва ли е нужно. То ще си стане с или без нашето съгласие.

Виж, културата е друго нещо. Когато говорим за група хора, които са съществували в определен исторически момент, казаваме "Културата на ...". Дали са ацтеки, диви варвари, или династията Мин винаги споменаваме "Културата на монголите" например. Културните белези са тия, които дефинират дадено общество. Те също се променят, но за съжаление от маргинализъм все повече се придвижваме към универсализъм. Това също е неизбежно.

]


Re: Пия
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 09.07.2026 @ 08:59:52
(Профил | Изпрати бележка)
Отечеството го е имало и преди нас, ще го има и следнас. Друг е въпросът за динамиката и посоката на промяната му. И на мен не ми харесва това в което се превръщаме. Но е неизбежно. Бъдещето никога не е като миналото. Дали да се противопоставяме на тоя процес? Едва ли е нужно. То ще си стане с или без нашето съгласие.

Виж, културата е друго нещо. Когато говорим за група хора, които са съществували в определен исторически момент, казаваме "Културата на ...". Дали са ацтеки, диви варвари, или династията Мин винаги споменаваме "Културата на монголите" например. Културните белези са тия, които дефинират дадено общество. Те също се променят, но за съжаление от маргинализъм все повече се придвижваме към универсализъм. Това също е неизбежно.

]


Re: Пия
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 09.07.2026 @ 09:35:19
(Профил | Изпрати бележка)
... колкото до младите, те също проявяват признаци на култура. Наскоро се регистрирах в един "млденчески" литературен сайт. WRITECRAFT му викат? Защо е кръстен на английски никой не можа да ми отговори. Пишат, та се късат. Има и не лоши неща. Обаче личи една меланхолия, една умора, която не е характерна за младите. По това съдя, че има нещо, което не трябва да го има в тях. Вместо буен, невъздържан и трудно управляем нрав сякаш все повече са канализирани и обезверени. Пари, пари и пак пари!

]


Re: Пия
от BoboDux на 09.07.2026 @ 19:19:49
(Профил | Изпрати бележка)
Не знам какво да кажа, драги. И съм съгласен, и не. Вярно е, че животът ще върви напред с нас или без нас. Въпросът е що за живот ще е това? Може би "Бангаранга"? Все повече хора ратуват да сменим кирилицата, нещото, което ни прави уникални. За какво бъдеще говорим тогава?

]