автор: Oldman

Днес, не знам защо реших,
нашата страна на влак,
водена от машинист,
взех, че я оприличих.

Крайна цел ни е Европа.
В нашите мечти лъчисти
и във мислите си чисти,
не сме просто ний туристи.

Знам, народа наш, във влака
всичко на готово чака.
И той чака, като влака,
някой път да му прокара.

Машинист да го подкара,
та на европейска гара
да изпусне свойта пара.
Да, мечтата ни е стара!

Влакът също протестира –
искал пътя да избира.
През полето му се иска:
- Тъй, напряко е по-близко.

- Ако следваш коловоза,
чувстваш се като извозен.
Карайки на кестерме,
през широкото поле,

ще е вече друго нещо.
и желае се горещо.
Знаем, влак във коловоза,
да стои е чиста проза:

- Щом на релсите застава,
трябва да се съобразява
със завои, със наклона.
Затова и машиниста

трябва доста да внимава.
Мъдро да го управлява,
но пак чувства неудобство,
че на релси е изобщо,

че те пътя определят.
Тази роля са приели.
Зная, влакът дерайлира
или пък, катастрофира.

Често е човек причина.
Няма как да се отмине.
Влакът пък, като машина,
и сам може да се срине.

Клекна, примири се влака.
Спря на гарата и чака
пътя да му построят
и посока зададат.

Чист е пътя към Европа.
Така смята, даже попа.
Нека изберем водач,
който да не е рогач.

Да е умен, сговорчив.
Не държим да е красив.
Но си мисля, че е важно,
да не бъде мутра блажна.

Водиха ни демократи
с идеологии брадати,
седесари, бесепари.
Води ни пожарникар.

После управлява цар.
Симеон, син на Борис.
(Помня снимка на Борис,
в ролята на машинист).

Смятам, Симеон я знае,
изведнъж за да реши,
също да се прояви,
и го смело заяви.

Симеон, изглежда честен,
ала скоро бе изместен.
Дълго той не управлява
скапаната ни държава.

Той пресметна и реши,
че за осемстотин дни
ще се промени народа.
Ала май, че не позна.

Той, със тази си представа,
симпатично-смешен става.
Царят, май че не разбра.
Истината е една:

- Нашият народ е хитър,
не го стряска царски титул.
Той от разум не разбира,
бързо грешен път избира.

Всеки нещо шикалкави,
че работи, уж се прави.
- Да работят будалите.
Така мислят хитреците.

И останахме си бедни.
Във Европа, пак последни.
Правим се на много хитри.
Сакън, да не ни надхѝтрят!

Управлява, кой що свари:
- И партийните другари,
оперирани от срам,
пробват залъка голям.

Гьонсурати са, аз знам.
Така стигнахме до там,
някъде във трета глуха
нашият се трен набуха.

Всеки лапа и се гуши,
а народа чак подпуши.
Трае и покорно слуша
тази истина, позната:

- Слагат пръчки в колелата
разни хитреци големи,
та спокойно да отнемат
от народното богатство.

Всеки, колкото поеме,
ще заграби и ще вземе.
Това чисто е пиратство,
а сме уж единно братство!

А днес, нашия народ
оглавява го пилот.
Нека за кашмер не става!
Да не се самозабравя!

Всички на крака му стават
и това му пожелават.
И за този му отскок,
има рейтинг най-висок.

Живеем, изглежда
с надежди говежди.
Такава съдба ни
живота отрежда!...

23.06.2026 г.