автор: Hunterszone

Усещам познатия мирис на лято,
когато луната наднича среднощно.
И странно как всяко едно възприятие
изостря се в мрака, от чувства предхождано.

Липи, натежали от цвят, прецъфтяват,
обсипват тротоари и улици прашни.
В задуха тежък очите не дават
покой на съзнанието. Там споменът дращи.

Аз котвата своя съм спуснал дълбоко -
и няма отплаване от познатия пристан.
Ала корабът все пак има своя посока,
макар и закотвен - той е орисан...