автор: LeoBedrosian

Днес светът се крепи върху доверието. То винаги е оказвало влияние върху човека и най-вече върху отношението му с другите хора. Но днес доверието е ключово и затова не може да бъде пренебрегвано с лека ръка.

В миналото до голяма степен човешките отношения са се градили върху силата. По-силния е заповядвал на по-слабия, по-умния е ръководел по-глупавия, по-влиятелния е водел по-слабоволевите и така докато онези отдолу не са разбрали, че никой не е роден с право и че те също имат толкова права, колкото силните, умните или хитрите.

Тогава как да бъде ръководена и направлявана тая огромна и опустошителна маса от тълпи, която лесно може да залее и да отнесе всяко едно общество? Дълго време философите не можаха да дадат отговор на тоя въпрос. Затова в обществените отношения се преплитаха всякакви теории, безплодно опитващи се да съчетаят грубата сила с икономическа принуда, безпардонно принуждение с откровени лъжи. Обаче с настъпването на Ренесанса и последвалата го техническа революция онези отдолу все по-трудно се подаваха на тези остарели и неефективни методи.

Тогава се появиха средствата за масова информация и тяхното влияние експлодира сред май-ниските маси, благодарение на достъпността им. Дори най-бедния работник в промишлена Англия от деветнадесети век можеше да отдели пет пенита за вестник. Светът стана глобален и всеки вече знаеше всичко за всички. Това знание го ръководеше в неговия мироглед и напътстваше действията му.

Казано по друг начин информацията стана по-ценна от злато. Тези, които желаеха неистово властта и богатствата го разбраха първи и затова заграбиха каналите за разпространение на тая информация. Заграбиха я и не се посвениха да я използват в своя полза. Нека да видим по какъв начин постигнаха това. Първото, което направиха е да се харесат на масите. Всеки се обръща на улицата след добре облечен и ухаещ индивид. За да го види и да се стреми и той да изглежда като него. Затова изграждането на блестящ имидж е едно от най-важните условия за печелена на това, което условно за сега ще наречем доверие. Дори се появиха цели науки, които разглеждат и анализират имиджа и неговото място в съвременните обществени отношения. Добре, но само красивия външен вид не е достатъчен за да се спечелят масите. Да речем, че той влиза в категорията „зрелища“ от старата римска максима „хляб и зрелища“, в която има и втора съществена част, която трябва да бъде осигурена на масите.

Тук идва трудния въпрос за хляба или поне за неговия заместител. Осигуряването на насъщния, или по-общо казано на материалната база е въпрос на многостранни и не винаги лесни за осъществяване действия. Истинския ръководител, управник, вожд, велможа или цар трябва да се грижи за материалното доволство на подчинените си, ако не иска един ден те да изядат него. Методите са различни, като от заграбване на чужди земи и ресурси са се променили в изтънчено задоволяване на населението със заместители, когато липсват натурални храни, напитки и въздух. Освен изхранването трябва да се задоволи и нуждата от подслон и що годе някакви дрехи да се наметнат през зимния студ. Разбира се най-добре е самото население да се погрижи само за тия свои нужди и да си произведе нужните блага.

И ето тук вече се намесват парично стоковите отношения. Както се знае от древни времена търговията е била една от най-съществените движещи сили в човешките отношения. Не може всеки да произведе всичко, което му е необходимо. Разменяйки произведеното от него с произведеното от други той неминуемо влиза в отношения, които не винаги са изградени на справедливи принципи. Именно в тоя момент на хоризонта изгрява оная категория, върху която разсъждаваме тук. Доверието. Убедеността, че размяната, която ти се предлага е справедлива и ти няма да се прецакаш. Или поне прецакването няма да е болезнено.
В тоя процес важно място заема възможността да убеждаваш, да изтъкваш най-хубавите страни на своя продукт и да прикриваш лошите. Да накараш другия да повярва, че му предлагаш най-хубавото и едва ли не, че самия ти ще претърпиш загуба, разделяйки се с него. Всекидневно сме свидетели на тези хитринки и ги приемаме за нещо естествено без да им се противопоставяме. Винаги сме свободни да се откажем от сделката, ако прозрем истината и не ни хареса. Но тогава попадаме на следващия търговец, който може да се окаже по-голям мошеник и от първия. Също така сме свободни да се възползваме от тези похвати, ако продаваме и ние нещо, но в повечето случаи това е нашия труд, а работодателите не търпят много пазарене, защото в повечето случаи те самите са изкусни търговци.

Доверието е издигнато на високо, префинено ниво и в държавните дела, когато се налага да повярваме на един или друг властожаден партиен лидер или цяла групировка от видни обществени дейци, които ни убеждават колко важно е да гласуваме за една или друга партия. Или просто да гласуваме, независимо за кой. Разбирам, че това е една друга, блатиста и не заслужаваща внимание тема за някои, но не малко са онези, които сляпо вярват в Йерархичната структура на обществото и нуждата да бъде постоянно подклаждана с нашия глас. Тук я засягам само заради значението на доверието в тоя процес, което тук изглежда е най-силно засегнато.

Има един аспект, който поставя нас, българите в по-различна позиция по отношение на доверието в нашето общество. Ако не липсата му, то поне силно ограниченото му влияние поставя обществените ни отношения на едно по-различно ниво. Българинът по традиция не вярва на другия. Даже поговорката „Адът, това са другите“ мисля, че произлязла от нас. Това специфично недоверие е довело до силна дезорганизация и десоциализация в обществото, която в много отношения ни играе лоша шега. Съвременната нужда да се изгради единна държавност, или по-голяма общност влиза в пряк конфликт със масовото ни недоверие, Сигурен съм, че ако се проведе допитване сред отделните членове на Европейската общност вярват ли в съюза, ние българите ще сме в челните редици на невярващите. Ние дори в голяма степен не вярваме на самите себе си, но това е друга тема.

И за да заключим трябва да споменем все пак, че доверието е оная крепителна нишка на която се основава единението и сплотеността в едно общество. То се гради на многостепенни фактори, като не всеки от тях е честен и градивен. Манипулацията в информационните канали и откровената дезинформация, изграждането на лъжлив имидж, прикритостта, стремежа да измамиш другия в едно договорно отношение вредят много и разрушават доверието на всякакво ниво.
Обратно, честните отношения, откритостта, стремежа за взаимопомощ , съчувствие и емпатия, както и радостта от постиженията на другия градят едно здраво доверие, на което трябва да се крепят съвременните общества.
С ясното съзнание, че картинката тук е твърде утопична оставам с пожелание един ден тя да стане реалност. Ще завърша с един току що измислен лозунг:

Царят е мъртъв, да живее доверието!