автор: toti55

О, не, това вече не се търпи - влюбен съм.
А колко добре ми беше, когато животът ми беше, да кажем, самотен и тъжен. Казват, че разбираш цената на нещата едва, когато ги загубиш. Но аз - не, та не. Навсякъде четеш и виждаш само Любов - целият свят е Любов. Каква Любов, си мислих тогава, та аз още не съм я почувствал. Твърдо реших, че ще намеря начин да се влюбя. Понапънах си IQ-то. Поприказвахме си надълго и нашироко с чичко Гугъл. Вече подкован със знания за нанотехнологиите и тяхното значение за съвременния цивилизован свят, аз се гмурнах в изучаване на човешкия мозък, притеснен, че нещо не ми е наред. Оказа се, че имам мозък. Навързах наученото. След дълги разговори с моя чичко разбрах, че най-добрият производител на наночип за Любов е китайски. Той сам достигал в мозъка до центъра на Любовта. Поръчка, пратка и ... ето, че се влюбих. Проблемът е, че не знаех в коя. И се започна.
Разбрах колко са хубави всички птички и тревички и даже магарешкият трън беше прекрасен. Но проблемът си остана - бях влюбен, просто влюбен. А аз исках да съм влюбен конкретно. Пратих запитване до фирмата производител. И отговорът не закъсня. Бях станах рано рано, към 11 часа, направих си кафе, пуснах си РС-то и, представяте ли си, един китаец на чист български ме пита аз ли съм този, който ... Вярно, такива играчки за международни разговори ги има отдавна, но друго е на живо.
- Погледни ме в очите - каза китаецът - готово, препрограмирах ти чипа. Имаш късмет, че центърът за Любовта е близко до центъра за красотата. Красотата ще ражда Любов. Дължите на фирмата...
Това е вече друго. Кафето на екс и вече съм навън.
Вървя и доволен си свиркам мажорно, и хоп красавица. А аз като гербова марка залепнах по нея и... горя от Любов. Несъмнено е разбрала, защото
- Свършвам в 17 часа, обади се, ето ти GSM-а - и с неустоима походка се отдалечи.
А аз по инерция вървя след нея, но ето, друга красавица и пак съм до уши потънал в Любов. Докато й се обяснявам, те ти друга красавица и... промених курса.
И така цял ден - зиг-заг на къси разстояния. Не съм предполагал, че има толкова много красавици. Вече твърдо решен да се прибирам - още една. Сигурно въпреки умората съм излъчвал само Любов, защото
- Любов ли търсите господине?
- Да, да - казвам - да, аз...
- Само сто на час - казва тя, усмихвайки се.
А аз, щастлив отвсякъде, бъркам в джоба да намеря стотачка, но нещо ми пречи да я извадя. За мое нещастие, наблизо мина полицай и любовта на живота ми просто се изпари...
Успях да се прибера без да се влюбя. Сипах си едно уиски и за Сънчо сипах, но реших да не го мъча, защото ми се отвори мисъл. И то каква! Този чип вероятно е някаква ранна демоверсия. Ще трябва да... Дали защото беше любопитен какво ще трябва, Сънчо пристигна и... в сънищата денят ми се повтори в по-хвърчащ вариант. Утрото ли - едва се добрах до банята. Хвърлих две шепи вода на лицето и се погледнах в огледалото. Очите ми бяха по-китайски от тези на китайците. Веднага ми щукна идея - ще направя като китаеца от фирмата. Ще се заиграя със сорса и ще препрограмирам чипа по мой вкус...
В парка съм. Пак вървя, носейки си кафе и пак доволен си свиркам мажорно, и хоп - красавица, но не съм влюбен. След нея втора, трета, но нищо. Свирката ми мина в минора. Обърнах се назад, за да проверя не съм ли пропуснал свободна пейка и тряс...
- Извинете, аз сега се уча да карам... ударихте ли се... извинете... аз...
Тя ми хвана ръката, помагайки ми да се изправя и да седна на близката пейка, която не зная по какви причини се беше освободила, като не спираше да ми се извинява и поне за пети път ме питаше боли ли ме. Едва сега я погледнах. Не беше красавица, но определено имаше чар, а очите й, очите й струяха непонятна
светлина.
- Няма нищо, вече не ме боли - казах - благодаря, че ми помогнахте да стана.
И пак я погледнах - явно първият път не съм я видял добре - беше красива. Дали защото тя продължаваше да ми държи ръката и да ме пита боли ли ме много, или защото лицето й беше вече по-близо до моето и още по-хубаво, аз потърсих в главата си Любов, но - не. Само едно особено усещане под лъжичката, непознато за мен, ме накара да изтърся съвсем логично
- А кафето ми къде е?