В моето далечно детство,
поучително бе средство
стихчето за баба Мравка
и Щуреца със гъдулка.
(Или може би, с цигулка)?
И започвам аз да мисля:
- Знам, Калинката е булка.
Вероятно, има зет.
Но какво не е наред?
Чувствам някак празнота!
Аджеба, каква е тя?
Липсва май една персона.
Нека да изключим Слона,
струва ми се тъй голям.
Нещо дребно ще е, знам.
И досетих се - Светулка!
След като ще има булка,
значи следва брачна нощ.
Значи, трябва, за разкош
да присъства и Светулка.
Трябва някой да им свети.
(Нищо, че се губи зетя,
на когото тя да свети).
Непохватни са мъжете
в първата си брачна нощ!
След това, се те отракват.
Дълги нощи ги очакват.
Без фенер и светлина,
даже в пълна тъмнина,
придобиват рутина.
Малко време като мине,
стават истински машини!
Да не се безпокоиме.
Всичко идва си на място.
Всекиму това е ясно.
14.06.2026 г.





