автор: poligraf

Юни, втори, отекват пак сирени,
за теб, Войводо, паметни са тук,
с Околчица до смърт окървавена
от безпощадния башибозук.

И питам се дали си заслужава
за свободата там, ти, да умреш,
за нея - завладяната държава
живота, младия, да погребеш?

Великите не винаги се раждат,
но винаги делата им са чест,
Войводо,ти, умря за таз свобОда,
но истински дали я има днес?

Мечтата ти кат незарасла рана,
разядена от примиреността,
кърви в душата си и угнетена
ненавижда в нас пасивността.

В най -топлата прегръдка на уюта
корупцията свила е гнездо
и гнездят в него днеска пребогати,
усърдно люпят псевдосвобода.

Свободни ли сме - щом страхът ни води,
щом истината крием в нас стаена,
щом съвестта предадена ни бъде
и кимаме - послушно и смирено?

И няма го хомота днес на роба,
хомот не е ли зависимостта -
онази за прехраната, за хляба,
корупцията ражда днес глада.

Българийо, от Ботев, ти, мечтана,
наказана е всяка свобода -
на коленЕ е щом си завладяна
от корумпирания във властта!

И всеки път, когато ний търпим
на туй статукво да пробие кЪлна,
предаваме те значи, кротко спим
в кожата си - свити и безмълвни!