автор: Oldman

Имах във Балчик съседи:
Баба Бистра, със син Енчо.
Той от работата бяга,
като куче от тояга.

Като гледаш – як мъжага,
да рабо̀ти не посяга.
Баба Бистра го хрантути,
със ръце от труд подути.

Та, веднаж го срещнал кмета,
и притиснал го в кьошето,
го съветва и корѝ:
- Не се моткай, работѝ!

(Явно сетил се за Пенчо,
който да чете не ще).
Затова подхванал Енчо,
почнал конско да чете:

- Стига безработен скита.
Да пора̀ботиш опитай!
Виж нещастната си майка.
Свита като запетайка!

- Ти не ми берѝ кахъра.
Работѝ ти, като искаш.
За да няма хъра-мъра,
мене хич не ме притискай!

То за работата има
си работническа класа.
Тя е длъжна да рабо̀ти.
Няма смисъл да се по̀тя.

Аз съм, казал от елита,
ако някой те попита.
По добре е да си траеш
и да не ми се мотаеш!

Махнал кмета със ръка
и зарязал го така.
Вече е голям да суче.
Да гладува като куче.

01.06.2026 г.