автор: Oldman

Душите, знам са дефицит,
за всички те не стигат.
Тъй мисли всеки индивид,
щом своя край достига.

Той се тревожи и не знай
какво го чака в края.
Какво съдбата му вещай
не може да узнае.

Желае да се прероди.
и нов шанс да получи.
Но ето, случва се така,
че се преражда - в куче!

Съвсем възможно е нали
и може да се случи.
Родиш се куче – помияр.
Късмет! Не си улучил.

И както да се тръшкаш ти,
да лаеш и да виеш,
ще трябва да се примириш.
Опашка да подвиеш.

И затова внимавай ти
какво си пожелаваш.
Което Господ Бог реши,
това накрая става.

Не е във нашите ръце
живота ни, съдбата
и трябва да се поснишим.
Да свием знамената.

Душите, знам са без цена.
За всички са еднакви -
Било за висше същество,
било за патка - кряква.

Живота ценен е, затуй
ти го пазѝ, ценѝ го.
За тебе е единствен шанс.
Та той не е индиго!

И ако в него ти върви,
той никога не стига.
Не искаш да се разделиш
щом края му достигаш.

Дори да имаш куп мечти,
за жалост, провалени,
пак за живота ще тъжиш.
щом дойде твойто време!...

28.08.2026 г.