 |  Тя стои на някакъв прозорец,
някъде на село, през войната,
погледът и е запалил свещи,
тя стои и гледа, и очаква.
Тя стои на утринен прозорец,
някъде на изток, преди изгрев,
срещу слънцето предслънчева
изгрява и тъче с очите си пътека...
Тя стои на нощния прозорец.
Пламъчна се люшва над земята
и лицето и сияе в мрака -
тя е там -
жена, която чака.
Публикувано от hixxtam на 25.05.2026 @ 16:02:57
| Рейтинг за текстСредна оценка: 0
Оценки: 0Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. Р е к л а м а| Моят татко | | автор: FluBalu | | 364 четения | оценка 5 |
показвания 6599
от 50000 заявени |
[ виж текста ] |
|
| "Жена, която чака" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
RE: Жена, която чака
от mitkoeapostolov на 26.05.2026 @ 03:56:42
(Профил | Изпрати бележка) | | Носи душата на Иде ли?, но в много по-кратка и поетична форма. По описанието тази жена звучи като самодива. А кого чакат самодивите ? |
RE: Жена, която чака
от Marta на 26.05.2026 @ 12:35:21
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Привет, Митко! Благодаря ти за споделянето, за асоциацията, и с "Иде ли?" и за самодивата, която си мярнал. По едно време бях събрала колекция картини "Жена на прозореца", много е интересно да се проследи образа в изкуството...сега няма да мога да изровя темата...Специално това стихотворение съм написала в отговор, като огледалце на едно велико стихотворене, което не съм посмяла да преведа, за да не разваля - "Жди меня" на Константин Симонов. Особено стихотворение. Много силно, като заклинание. Сякаш вярата, че ако някой те чака, няма начин да не се върнеш, е кодирана в него...Жената, която чака е събирателен образ на всчки жени, които очакват да се завърнат любимите мъже, синове, бащи през вековете/ Пенелопа от прозоречен тип ;)
Самодивите...ТЕ са волни души, не знам чакат ли някого, освен когато не ги приковат - като им краднат ризата, рухото, колана ...според различните версии народни вярвания, и тогава чака самодивата волю-неволю, недрагия си стопанин, на който зорлем е пристанала.
Светът преминава край прозореца на жената, която чака. Това е картината, която ми се рисува. Свят, който се върти пред очите на светица. Икона в рамката на прозорец. |
]
RE: Жена, която чака
от mitkoeapostolov на 27.05.2026 @ 12:49:40
(Профил | Изпрати бележка) | По описанието, което даваш, веднага пред очите ми изниква картината на Салвадор Дали, Млада жена на прозорец:
https://en.wikipedia.org/wiki/Young_Woman_at_a_Window
Стихотворението на Константин Симонов е чудесно, единствено аз бих казал на жената - не чакай мен, чакай себе си.
|
]
RE: Жена, която чака
от Marta на 28.05.2026 @ 11:11:16
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Сгурно е така, и себе си дочакваме в един момент, чакайки Годо.
Да,хубава картина, нетипична за Дали, може би защото е бил в началото на кариерата си като я е рисувал. Mного интересен материал има за нея, на руски.
Много са картините, които са на тази тематика, стотици излязоха сега в printerest. |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14240
Онлайн са:
Анонимни: 1450
ХуЛитери: 4
Всичко: 1454
Онлайн сега:
