автор: Oldman

Колкото и да отбягват
срещи нашите комшийки,
тъй се случи, че накрая
баба Недка срещна Сийка.
Баба Недка като зина,
срещу своята комшийка,
като почна да проклина
да кълне и да я плюе,
чак изпадна ѝ ченето
и се счупи на парчета.
Както беше настървена,
причерня ѝ е пред очите.
Стана цялата червена.
На бой почна да налита
и езика да преплита.

Да я чуйте как крещеше,
викаше, та се дереше:
- Ти ма, скубло мързелива,
шафрантия шавръклива,
само за това те бива!
Защо коткаш мойто дядо?
- Всичките комшии чуха,
- Щяла била да му духа.
Ти ма, мазна гьозбайджийке*,
ти ли ще му правиш свирки?
Той отдавна се е сдухал,
а тя щяла да му духа.

Слуша Сийка търпеливо
и я гледа мълчаливо,
па като ѝ кипна кела,
и метлата като яхна,
отгде беше злоба взела -
съска злобно, чак замахна:
- Ти ма, дърта повлекано,
що се върна толкоз рано?
Тръгна уж на кални бани!
Да си върнеш младостта ли?
За да свикваш със пръстта ли?
Щяла да се излекува!
Като вярва на лъжи,
иска ѝ се да векува.
В калта щяла да лежи,
като някакъв шопар.
Не се заблуждавай, дърто,
болестта ти няма цяр!

Баба Недка хич не слуша,
продължава да опява.
Само нейното си знае
и да вика не престава:
- Всичките комшии чуха.
Щяла била да му духа!
Зная, че това го можеш.

Дуеш се: - „Изкарах вишу“!
Да не беше дядо Мишу,
дето уж ти беше спонсор,
че да плаща за рушвети
и за изпити невзети,
щеше вишуту да гледаш
през прегънат макарон.
Щеше тъй да си останеш,
да продаваш на пазара
или в някой Бира-скара
щеше да печеш кюфтета
на мангалите за сватби,
краят на които, знаем
е пиянски бой със брадви.

Сийка силно се засегна
и към кол чепат посегна.
- Ще те перна бабо Недке
и ще видя твойта сметка!

- Женски бой! - извика някой.
А тълпата това чака -
Почна да се насъбира
и предчувствайки сеира,
всеки работа захвърли
и зачака с интерес
по-нататъшно развитие
на махленското събитие.
Ала се до бой не стигна,
просто спора продължи.
Баба Недка едно знае.
Като плоча го върти:

- И сега, кат имаш вишу,
к’во работиш, да та питам?
Кой на работа ще вземе
тъпа гъска със проблеми?
Че отгоре и надута,
със претенции големи!
Тъй ще си седиш във къщи
и ще трупаш килограми.
Другите били виновни,
че остана неразбрана.
Ще стоиш така във къщи,
чак докато се освиниш.
Хеле холан, ний та знаем,
точно колко пари чѝниш!
Мърла! Гледайте я само –
Хем насрано, хем голямо!
Коткаш дъртите пергиши,
лъжеш и подкокоросваш.
Те след тебе лиги точат
и ракия само лочат.

Ти затуй ли учи “вишу“,
за да потрошиш парите
на комшията бай Мишу?
Аз това ще та попитам.
Гащите си да развяваш,
задника си да раздаваш.
- Свирила била на флейта,
както казва на дудука.
Да обаче, аз ти казвам,
че не си познала тука.

Мене няма да излъжеш!
Като взема една сопа,
та по голата ти жопа!
И ще видиш едни свирки,
ти, проскубана мисирке!
Знай, че мойто дядо лъже,
къщата, че ще припише.
Даже и да се подрискаш,
няма да я помиришеш!

Сийка гледаше я ядно -
Да не беше толкоз гадна,
както ѝ е накипяло,
кат’ парцал я би изяла.
Ала като е вишиска,
не си заслужава риска.
Няма тя да се излага
та на дърто да посяга.

Баба Недка продължава
да кълне, да вдига врява:
- Ще те влача по земята,
прахоляка ще обриша.
Аз не мога да те дишам!
Не ме гледай, че съм дърта.
От яд просто не ма свърта.
Както ми е накипяло,
ще завиеш на умряло.

Дядо Петко не е Мишу,
къщата си да припише.
Къщата е само моя!
Само да се върне тоя,
го навирам в кучи гъз,
дъртия му хаирсъз!

Щото, аз кога спестявах,
той си гащите развява,
по бардаци, кафенета,
с баядерки, с маанета...
Хвърляше пари със шепи!

Да не бях така културна,
казала бих к`во да гепи
и къде ще му го турна!
Дъртия му търтей кух,
дето прави се на глух,
докато му аз приказвам.

А когато се обърна,
среден пръст ще ми показва!
Ама аз ще го оправя,
гладен като го оставя!
Цял ден - на коматче хляб!
И ще види той кебап,
чак на кукувото лято.
Нека си яде ушите
вместо манджа, тоз пергишин.
Ще забрави за месата.
Къшей хляб и два домата!

Тъй в яда си баба Недка
се заканваше на Петко.
Той виновен се оказа
и на него тя прехвърли
накипялата омраза.

Ето че тогаз ухилен
появи се дядо Петко.
Щом съзря жена си Недка,
Чорлава и разярена,
той разбра какво го чака
и с усмивка изкривена
в миг замръзна и зачака.

Просто се парализира.
Искаше да се изсули
гузно, като мокра връв,
и му мина през акъла:
- Тук ще се пролее кръв!
Ала вече беше късно.
Той бе вече забелязан.

Недка гледаше го мръсно,
сложила ръце на кръста,
(да изглежда по-голяма,
въпреки че, като гледам
тя дебела бе за двама)
и да дойде го зачака.
Той, обаче завъртя се
и се шмугна в храсталака
на отсрещната градинка.
Туй бе тактика позната:
В кафенето ще намине,
докато гнева ѝ мине
и кавгата се размине...

Сийка точно туй използва
и се бързичко изниза.
Този път тя се не върза
в пререкания да влиза.
И за никъде не бърза.
Има време, ще почака.
Знае, рано или късно,
дядо Петко ще прецака...

И.Илиев 05.02.2022 г., София

* Гьозбайджийка (тур.) – жена или девойка, която прави мили очи за да получи някаква облага – интересчийка, въпреки че в българския език думата има смисъл и на клюкарка. Според мен това не е точен превод.