автор: mitkoeapostolov

Появи се преди десетина години на кръстовището. Куца между колите с един бастун и проси. Циганин разбира се. Като свие зад ъгъла хромия му крак вълшебно се оправя и ходи нормално. По обед яде и пие на корем от близкия магазин.


Не знам какво ме прихвана, но понеже го засичам всеки ден, почнах да му махам за поздрав. Той пък помаха в отговор. Махахме така няколко години, нали и двамата сме ахмаци.


Веднъж понечих да му дам пари - отказа. Втори път - пак така. Поканих го на обед в един от лъскавите ресторанти в мола. И това отказа.


След това изчезна. Видях го след няколко години в друга част на София. Пак по кръстовищата. Пак понечих да му дам пари, той пак дръпна чашката.

- Искаш ли да те почерпя нещо? - попита ме.

Сепнах се. Беше мой ред да откажа. И двамата се усмихнахме - той уверено, аз неловко.


Тръгнах към пешеходната пътека, а бай Христо закуца покрай колите. Обърнах се да го зърна за последно и видях, че сянката му се уголемяваше към мен във формата на кръст.