автор: Oldman

Търкаляше бавно той тежкия камък
по стръмния склон на живота.
И стигнал заветния връх най-накрая
поспря малко дъх да поеме.

Откъснал се, камъкът тръгна надолу
и с трясък се бухна в дерето.
Тъй Зевс го наказа за тая му гордост
за радост на все боговете.

Дали грехове щото много бе сторил,
или бе загърбил народа?
С нефелни партньори сдушил се погрешно,
решавал бе в своя изгода?

Той сякаш не бе от онез генерали,
които от власт са преяли.
Изяде главата му лишната гордост,
партньори го бяха предали.

Години наред той бе толкоз успешен!
Реши, че е просто безгрешен.
Народа се стресна и в няколко дена
направи внезапна промена.

И Бойко получи тринайсет процента.
Стремглаво се срина надолу.
Така отминава световната слава
и споменът само остава.

Тъй преходна тя е, така илюзорна,
стопява се, свършва позорно.
Да, тежко е, зная и го съжалявам,
но шансът веднаж ти се дава.

Успееш да литнеш,
веднаж на върха си,
огрян от успехи и слава!...

21.04.2026 г.