Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: yoyo
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14232

Онлайн са:
Анонимни: 931
ХуЛитери: 1
Всичко: 932

Онлайн сега:
:: Elling

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2026 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСедмоаприлско стихотворение с продължение
раздел: Избрано поезия
автор: Marta

Пролетта е мигрирала!
Пролетта боледува!
Щъркелите пристигнаха -
тя на пън се преструва.

Трополят ветровете и,
тракат като с налъми
и гасят световете,
цъфнали безразсъдно.

Дъждовете и хладни,
сивокоси и строги -
сякаш вехти чиновници
от новела на Гогол

се тътрузят унило
или бодро подскачат,
но не са тъй всесилни
над дръвчето и здрача -

и овошки цъфтят срещу дъжд,
сняг и вятър,
и надпяват се птици...
Лястовици се мятат!


7 април 2021 година

***

Тази пролет е същата -
дръж ми шапката вика,
и я хвърля по вятъра,
и я стяга чепикът,

може би затова
днес намерих в тревата
две изути обувки...
Боса тръгва нататък

и пердаши през люляци,
макове, лавандули
и ще спре за почивка
чак в сърцето на юли.


Публикувано от hixxtam на 07.04.2026 @ 12:57:29 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   Marta

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

12.04.2026 год. / 00:14:12 часа

добави твой текст
"Седмоаприлско стихотворение с продължение" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Седмоаприлско стихотворение с продължение
от Perunika на 07.04.2026 @ 13:46:45
(Профил | Изпрати бележка) http://perunikamaiska.wordpress.com
Мнооого ми харесват хрумките ти, а и в цялото изобщо има нещо завихрящо и закачливо-увличащо. Само дето увлеченото ми въображение в един момент се препъва в сивокосите и строги чиновници, дето бодро подскачат... и почва да търси нещо друго. ...„се тътрузят унило / и краката си влачат“? „и небето затлачват“? Знам ли...
Тазгодишното допълнение обаче препуска чудесно.


Re: Седмоаприлско стихотворение с продължение
от Marta на 07.04.2026 @ 22:39:19
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Хей! Благодаря за визитата, Перуника Майска! Драго ми е, че се обади!
Представа си нямам защо едни бодро подскачат, докато други се тътрузят...предполагам поради близост на думите - Чичиков винаги ми е изглеждал един такъв чижик - та оттам да е довтасало сравнението, защо пък са сиви питам се аз, та те са били големи контета...представям си господина с Носа сега :) Гениален е Гогол, не знам как е възможно изобщо да се сътвори такъв свят за толкова кратко житейско време, това са колоси, нечовеци - имам предвид Гогол и Чехов, живели по има-няма 40-45 години на грешната ни земя и успели да свършат, всеки по отделно, умонепостижими дела, няма да спра да се удивлявам всеки път колко сме различни ние, човеците, и колко еднакви същевременно...

Писала съм го в началото на карантината - парковете бяха затворили, сега ми се струва толкова абсурдно, но тогава много от хората си взимаха кучета, за да имат оправдание да излязат...Какъв загадъчен свят населяваме!
Соларис. :)

]