автор: somebody

Мама е крехка и малка, и тънка,
мама не може да ходи навънка.
Мама лежи и не може да диша.
За моята майка за първи път пиша.

Мамо, прости ми за всичко горчиво,
аз съм припряна, а ти по-ревлива.
Да премълчавам аз не умея,
мама погалвам и сълзи се леят.

Моята майка се свила в леглото,
толкова болка в сърцето... Горкото.
Мамичко, дишай. В очите ме гледаш,
ала са празни, главата си свеждам.

И коленича до теб на леглото,
за да прошепна тихо в ухото...
Хващам ръката ти в моята, мамо...
Казвам обичам те, чуй това само....

19.03.26 г.