 |    Задрямалото слънце на 90-те Чух, че 90-те са си тръгнали
и от залисаното пладне на живота,
в който изчезнах като притъмнял смях,
изведнъж се разпилях неистово
по небесната твърд.
Аз знаех,
че няма смисъл да призовавам
вглъбеното ехо на годините -
никой няма да ме опознае истински,
никъде няма да принадлежа,
никога няма да се загубя в нечие безмълвие.
Въпреки това продължих да потъвам
в забравата на немите треви,
които ме мамеха от миналото.
От заличеното чудо на грънджа
издигах своята разруха
и се надявах да открия друг като мен -
неприспособим,
неподготвен за узрялата самота,
когато се събудиш на 48,
а все още слушаш музика,
която малцина разбират.
Най-лошото е,
че само тя ти дава стимул
да се събуждаш сутрин
и да продължаваш с тази незначителност,
в която не си мечтал да бъдеш,
но те е всмукала с бързината
на пустеещо тресавище.
Вътрешният бунт не отшумява.
Всички врати пред мен се затварят
с ридание в наклонения мрак.
Не ме докосвайте.
Ще изгорите от задрямалото слънце
в гърдите ми.
Публикувано от BlackCat на 23.03.2026 @ 07:47:50
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Задрямалото слънце на 90-те" | Вход | 9 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Задрямалото слънце на 90-те
от malovo3 на 23.03.2026 @ 09:50:08
(Профил | Изпрати бележка) | | Харесах! Поздрави! |
Re: Задрямалото слънце на 90-те
от mariq-desislava на 23.03.2026 @ 15:10:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Радвам се.{} |
]
Re: Задрямалото слънце на 90-те
от Marta на 23.03.2026 @ 12:37:59
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | | ....помръкват смехове и слънца, потъват сред треви и облаци годините - непринадлежни, неприспособими минаваме му на света...разточително незначителни, проблясващи в мрака трохички светлина |
Re: Задрямалото слънце на 90-те
от mariq-desislava на 23.03.2026 @ 15:11:47
(Профил | Изпрати бележка) | | Как му обърна смисъла само с няколко думи на това разточително словоизлияние.{} |
]
Re: Задрямалото слънце на 90-те
от Marta на 23.03.2026 @ 12:37:59
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | | ....помръкват смехове и слънца, потъват сред треви и облаци годините - непринадлежни, неприспособими минаваме му на света...разточително незначителни, проблясващи в мрака трохички светлина |
RE: Задрямалото слънце на 90-те
от Markoni55 на 24.03.2026 @ 08:47:53
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря! Върна ме в любим период! |
RE: Задрямалото слънце на 90-те
от mariq-desislava на 24.03.2026 @ 12:46:43
(Профил | Изпрати бележка) | | Аз благодаря, че не ме подмина.{} |
]
RE: Задрямалото слънце на 90-те
от mariq-desislava на 27.03.2026 @ 18:21:11
(Профил | Изпрати бележка) | | Ули, това се казва изненада! Умиляването е знак, че не бива да си тръгваш, никога.{} |
]
Re: Задрямалото слънце на 90-те
от snejenbor на 28.03.2026 @ 07:45:03
(Профил | Изпрати бележка) | | изригваща поанта......Разсъждаваща смисленост.......Баста на заличените чудатости......... |
Re: Задрямалото слънце на 90-те
от mariq-desislava на 28.03.2026 @ 22:37:24
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти за емоционалните думи.{} |
]
Re: Задрямалото слънце на 90-те
от BoboDux на 29.03.2026 @ 14:02:38
(Профил | Изпрати бележка) | Не ви пускам често коментари, защото виждам, че мнозина ме изпреварват. За сметка на това ви уверявам, че чета всичко, което пуснете най-внимателно. Не ме радва - изглеждате толкова тъжен човек... Вярно е, че са малко нещата, които да ни радват, но и безкрайната тъмнина, в която пропадаме с вас не е хубава. Ако човек не се хване за косите като Мюнхаузен и да се измъкне сам - нищо добро не го чака. Всъщност аз не мога да ви давам съвети, защото съм същата стока. И все пак - вие сте само на 48 (поне така разбирам от стихотворението).
Стихотворението ви е разтърсващо. Обичам поезията ви и се радвам на всяка нова работа. И ако не пусна коментар, не мислете, че съм я отминал. Ако не ми хареса, също ще го кажа. |
Re: Задрямалото слънце на 90-те
от mariq-desislava на 29.03.2026 @ 18:42:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Много дълги години пишех само и единствено позитивни неща, докато в един момент престанах да се самозаблуждавам, че светът е прекрасен. Можеш ли да повярваш, че това е писано от мен:
Музиката в тялото ми
Обоят рони сини паузи
и кара сетивата да подскачат в пицикато,
на пода до камината сънуваме небе,
горещи птици и паяжини тихи.
Отвивай пъстрокорите си светове,
аз слънце съм - за покоряване
По стъпките ми мъх дъжди,
зърната вятъра целуват,
в утробата ми – пролет.
Ти.
:)))
Или пък това:
Днес ще преобладава зимно влюбено време
Снегът стене в очите ти.
Всяка глътка любов
избухва в сърцето,
от зимни окови
захрускано.
Дори не е нужно
да казваш „обичам те”,
виждаш ли - не жена,
а цяла виелица те прегръща.
Огромен контраст със сегашните ми писаници, но сега звуча някак по-реалистично, прекалено ухилено-захаросано го докарвах преди.:) Радвам се, че с такова внимание към детайла се отличават коментарите ти всеки път.{} |
]
Re: Задрямалото слънце на 90-те
от mariq-desislava на 29.03.2026 @ 18:45:17
(Профил | Изпрати бележка) | Двата текста са излезли сгъчкани.:)
Музиката в тялото ми
Обоят рони сини паузи
и кара сетивата да подскачат в пицикато,
на пода до камината сънуваме небе,
горещи птици и паяжини тихи.
Отвивай пъстрокорите си светове,
аз слънце съм - за покоряване.
По стъпките ми мъх дъжди,
зърната вятъра целуват,
в утробата ми – пролет.
Ти.
Днес ще преобладава зимно влюбено време
Снегът стене в очите ти.
Всяка глътка любов
избухва в сърцето,
от зимни окови
захрускано.
Дори не е нужно
да казваш „обичам те”,
виждаш ли - не жена,
а цяла виелица те прегръща.
|
]
Re: Задрямалото слънце на 90-те
от libra на 04.04.2026 @ 12:41:42
(Профил | Изпрати бележка) | Аз знаех,че няма смисъл да призовавам
вглъбеното ехо на годините -
никой няма да ме опознае истински,
никъде няма да принадлежа,
никога няма да се загубя в нечие безмълвие.
90–те на мен ми се губят по технически причини, а като те чета, сигурно да били интересни години
|
Re: Задрямалото слънце на 90-те
от mariq-desislava на 04.04.2026 @ 20:35:17
(Профил | Изпрати бележка) | | Сигурно си гледала детенце тогава, затова ти се губят, но наистина бяха интересни години. Жал ми е, че сегашните 15, 16, 17-годишни никога няма да усетят нещо подобно.{} |
]
Re: Задрямалото слънце на 90-те
от elsion на 13.04.2026 @ 18:18:16
(Профил | Изпрати бележка) | Вътрещният бунт е пътепоказател?
(Къде ме върна... в далечните ни "ксениалски" години:) |
Re: Задрямалото слънце на 90-те
от mariq-desislava на 14.04.2026 @ 18:30:26
(Профил | Изпрати бележка) | | Пътепоказател е, да, и барометър, и още милион неща.:) Не са толкова далечни онези години, при мен даже не са си отишли.{} |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 2
Общо: 14237
Онлайн са:
Анонимни: 593
ХуЛитери: 3
Всичко: 596
Онлайн сега:
