автор: chernotopetno

Ами това е...
Защо?Имаше!?

Имаше нявга приятелство,дружба,
имаше верни другари засмяни,
имаше клетва за помощ във нужда,
имаше очи с искрени сълзи преляни.

Ала това бе в безгрижното детство,
Ах дни на моите волни игри,
живот без грехове без мисъл за зверство,
очите на всички сияят, О не, за пари.

За нещо възвишено вечно,
въздишка за споделено нещастие-грешно,
и състрадание повече от човечно,
Но не за тези хартийки, О, колко е смешно...

Държим за ръка приятеля скъп,
без капчица от зловещата корист,
подкрепяхме се в радост и скръб,
НА две деляхме болка и орис.

Защо, защо ни променя тоз свят жесток,
Зaщо ги няма щурите ми другари ,
Защо сега тук парите са БОг,
Зaщо без приятели си седя по самотните гари...


Имаше нявга приятелство,дружба,
имаше верни другари засмяни,
имаше клетва за помощ във нужда,
имаше очи с искрени сълзи преляни.