автор: Niq_Nichiq

Да. Започвам.
Заглавието е отказало поне няколко от вас да четат това. В следващите редове смятам да откажа поне още няколко, а останалите ако имат време и желание... каня ги да поплуват в морето на моите налудничави размисли.
Ежедневието на една луда.

Ден 1

Късно е. Звъни телефонът.
- Обичам те.
- Добре.
- Утре ще се чуем.
- Добре.
- И аз те обичам.
- Лека нощ.
Затварям.
Запалвам свещ. Ей така от нямане какво да правя.
Обичам да усещам миризмата на изгорелия фитил когато я загасиш. Паля я и след това я загасявам. Само заради това.
Пушек. Мирише на торта и рожден ден.
На моите рожденни дни винаги вали.
Оставям кибритената клечка настрани. Черна е. И толкова крехка. Лесно се чупи след като през нея е минал огънят.
Мисля си дали и с хората е така. Като мине през тях някаква силна емоция например любов, страст, омраза... дали и те като тази клечка изгарят и след това стават лесно чупливи?
Ще гледам филм. Мисля дълго преди да реша какъв точно. А всъщност не би и трябвало да гледам филм, а да чета. Все пак сесията наближава.
Но хаосът вътре в мен определено иска да гледа филм и след едноминутно келабание му се подчинявам.
Мисля, че копнея да се подчинявам на някой по силен. Което е доста извратено, нали?
Или е така поне според моите представи.
Първо решавам да си направя чай. Жасминов чай. Обичам го. Особено когато започне да горчи нетърпимо. Тогава е най-хубав.
Настанявам се пред компютъра. Аз тук си живея, мисля, творя, дишам. Ако ми вземеш компютъра няма да оживея. Пристрастена съм. Но какво да се прави.
Увивам се с едно одеяло. И сядам да гледам.
Какво ще гледам ли? "Дневниците на червените обувки". Филмът.
Плаче ми се. Хубав филм, но тъжен. Хората го гледат най-вече заради красивата еротика. Но аз винаги съм се чудела какво е преживял човекът, който е пуснал обявата.
Тъжно ми е, защото виждам част и от моите проблеми, от моята история.
Тъжно ми е, защото искам да говоря с някого за това, а няма с кой.
Почва да ме сърби ухото.
Колко е часът? 12.
Какво направих днес? Нищо.
Не е вярно. Дадох 30 стотинки на една циганка с бебе и много се гордея със себе си. Не й ги дадох заради самата нея, а заради бебето. Което си е обида спрямо личността на циганката. Извинявай, циганко! Въпреки, че ти можеш да се обидиш и заради самото название "циганка".
Християнското в мен се обади. Май. По принцип не съм християнка. Все още не съм си избрала от коя религия искам да бъда. Както и не съм решила каква искам да стана като порасна : букинист или фотограф. Ако някой иска да знае какво е букинист да гледа "Изневяра". Мързи ме да обяснявам сега.
Искам да се изкъпя. Влизам под душа и почвам да мисля. Дали пуснах водата?
Да.
Мисля ли, мисля докато водата бавно се стича по мен. Понякога ми се струва малко лепкава. Надявам се това свойство да е заслуга само на болното ми съзнание, а не на услугите на ВиК. Дано.
Студено ми е. Излизам изпод душа и се настанявам пак пред компютъра. Седя си ей така мокра и чатя.
Защо чатя все още не ми е ясно. Чатя с малко хора. Хора, луди колкото мен или поне клонящи към тази точка на лудост.
Студентка съм. Мразя колегите си, а специлността ми за сега е твърде скучна.
Колегите ми се уникални магарета. Нищо не ги вълнува освен пари, ядене и пиене. И секс.
Последното и мен ме вълнува. Признавам си. Напоследък дори твърде често.
Обичам секса. Какво да се прави.
А какво ме вълнува мен... Много неща. И точка.
Но мисля, че точката в интересите ми е най-важна. Нея съм я поставила напълно съзнателно. "До тук искам да се интересувам. По-нататък да ходи на майната си!".
Не съм ли силна личност, а?
Прибрах се пеша от университета. Времето беше някак натрапчиво слънчево. Натрупана с дрехи исках да бъда свободна. Да тичам, да скачам, да се смея, да викам, да пищя. За сега обаче можех само да се спъна и да падна.
Въря си аз и гледам майки с деца. Едно куче спи пред една котка на слънце. Кучето и котката се събуждат едновременно и се протягат едновременно. След това се споглеждат, котката намига на кучето и му се усмихва и пак се настаняват да спят. Май ме боли глава. Защото това съвсем не беше Чеширската котка. Или беше...
Време е за чай.
Чатя си с него. А той все мълчи. Хубаво е някак. Имам чувството, че ме изслушва. А кой знае какво прави той през това време.
И все пак той е тук. От време на време се усмихва, за да покаже, че е жив. Имам чувството, че мога да му кажа всичко и той пак няма да реагира.
Гледам после артове. Картинки, снимки. Обичам такива неща. Обичам да виждам гледните точки на другите. Може би и затова искам да стана фотограф. За да споделям това, което виждам и да не се чувствам толкова самотна.
Днес си мислех какво е да си нормален. Гледам как хората вървят по улиците. Погледи, забити в земята. Не се различават човек от човек. Няма усмивка, няма нищо.
А аз си вървя. Спирам се като видя някоя котка. Не искам да я стресна като минава покрай мен. Слушам как си говорят листата на дърветата с тревите. Спирам се да поговоря на някое улично куче. Те имат много интересни истории и умират да ги разказват. Пък умеят да го правят, гадинките!
Убедена съм, че пак щях да го правя дори и да бях нормална. Но лудостта ми дава кураж да посрещна това, което съм без да рухна под тежеста на общественото мнение и порядки. Майната му на обществото!
Усещам как почва да ми се приспива. Много философствам както винаги. Чувствам се някак ненужна. Сама съм. Тихо е.
Най-вероятно след малко ще се прищтя в голямото празно легло, за да сънувам отново кошмари. Или комари. Зависи дали съм на кеф.
Обичам да се крия в леглото си. Да се завия през глава и да си представя, че нищо няма да се случи. Че Вселената бди над мен. Че не съм сама.
Едно време се криех така от света като се влюбех. Заравях се в леглото и фантазирах за човека когото обичах. След това заспивах и го сънувах. Така в сън и мечти прекарвах няколко дни докато не ми минеше.
Да, влюбването минава. Като всичко.
Лягам си. Мечтая сега до мен да усетя едно топло тяло, което да прегърна. Но то сега е далеч от мен.
Мечтая. Мисля. Внушавам си. И след малко леглото се затопля, а завивката до мен придобива формата на тяло.
Прегръщам го силно, заравям се в него и малко по малко заспивам.
Сънувам сладолед. Сигурно мълчаливецът знае защо...
Последната мисъл е "Дано да се събудя утре, защото искам най-после да хвана юздите на живота си. Искам да почна нещо ново и да го довърша. Искам да успея да изплувам. Искам да живея, радвайки се. А да! Искам да правя и секс. Но това утре...."